/Поглед.инфо/ (За алтернативата на бюджета на ГЕРБ)

Предстои второто четене на проекта за държавен бюджет на Република България за 2021 г. Предлагат се промени в него. По проекта се изказаха и изказват безброй, предимно отрицателни мнения. Ръководството на БСП подготвя някакъв Алтернативен бюджет. За сега никой не знае неговите параметри, неговите приоритети. И ако се водим от досегашната практика на алтернативни бюджети на БСП, това ще бъдат промени в общата рамка по отделни пера нагоре (повече) или надолу (по-малко), т.е. фризиране на статуквото. И по същество се запазва крайно неолибералната (мутренски побългарена) същност на функциониране на държавата. Алтернативният бюджет на БСП ще подкрепи ли олигархично-мутренския неолиберален бюджет на ГЕРБ (Грабят ежедневно Република България), чрез социално фризиране с няколко изменения по пера нагоре или надолу, за отделните обществени сектори и дейности?

Не е ли време БСП да промени подхода на модифициране на неолибералните бюджети и да се обърне към реформиране, към предложения, свързани с основните социалистически ценности на партията, записани н нейната Програма и Устав. Да припомним, кои са те. Ето как завършва преамбюла на Устава на БСП: „Най-ценното … е отстояването на интересите на широките народни маси, на принципите на социална справедливост и солидарност, равенство, републиканизъм, патриотизъм и интернационализъм“.

Да разгледаме само някои от възможните предложения на „алтернативния бюджет“ през призмата на тези ценности и политики. И то в условията на жестока криза в здравеопазването, икономиката, функционирането на държавната власт, мащабната корупция, държавния рекет над фирми и лица и т.н.

Първо, това са интересите на широките народни маси в кризисни условия. А кои са тези най-жизнени интереси на обикновените хора, не на хайлайфа, не на бизнесмените (богаташите, т. нар. работодатели), не на политическата класа (истеблишмънта), не на новата номенклатура от калинки?

А това е осигуряване на човешкото здраве и живот. Те са най-приоритетните, най-важните, първостепенни човешки права. Парите за здраве и спасяване на животите в бюджета да са предназначени за: решително увеличаване на заплатите на лекари, медицински сестри, фелдшери, лаборанти, санитари в държавните и общинските болници (с централно определени високи минимални равнища и стимули за поощряване при качествена работа); закупуване на съвременна медицинска техника, апаратура и необходимите им консумативи; осигуряване на необходимите висококачествени лекарствени средства в болниците и в аптечната мрежа; бърза реконструкция на държавни и общински болници и бързо създаване на специализирани нови болници за интензивно лечение на инфекциозни болни; опростяване на достъпа на гражданите до бърза и надеждна здравна помощ, въвеждане на електронните рецепти и свободен достъп до специалисти, без филтъра на личните лекари. Необходимо е решително повишаване на мащаба и ресурсите на спешната помощ чрез предвидени средства за техника (линейки, санитарни хеликоптери, и др.), оборудване и специалисти.

На обикновените хора сега не са им необходими военни кораби, с производството на които да се подпомогне немската икономика, както и военни самолети, с които не се решават отбранителните способности на страната, а се усилва НАТО и се подпомага американската икономика за сметка на малка и бедна България. Бюджетът за отбрана да стане на най-ниското равнище в ЕС, но достатъчно с него да се издържа българската армия – вероятно около 1%.

В условията на криза, богатите се обогатяват, а бедните (широките народни маси) значимо обедняват поради: увеличаване на плащанията за лекарства, повишените цени на стоките от първа необходимост, дезинфекционни средства, доплащания в болници и за изследвания, поддръжка на дома (топлофикация, електроснабдяване, водоснабдяване и т.н.). Това налага значимо да се увеличат доходите на: работещите бедни като се увеличи значимо размера на минималната работна заплата, а не само и не толкова на заплатите на чиновниците от централните ведомства и министерствата (калинковите гласоподаватели на ГЕРБ); изсветляване на сивата икономика; преизчисляване (индексиране) на пенсиите на принципа на приноса към пенсионното осигуряване, а не на принципа на социалното подпомагане, като за база се вземе най-малко 2016 г.; повишаване на размера на плащанията за безработните и размера на детските добавки.

В интерес на широките народни маси (обикновените хора) е държавната помощ да е с предимство към материалното производство, а не за „индустрията на кефа“: ресторантьорство, хотелиерство, ваканционен туризъм, екскурзии, барове, дискотеки, нощни клубове, игрални зали, фитнес-центрове, модни ревюта и т.н., т.е. местата и дейностите за удоволствия на богатите и на средната класа. Особено място би могло да има осигуряването на държавни средства за значимо дотирането на земеделските дейности (зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, животновъдство), подпомагащи изхранването на населението с пресни екологично чисти храни и осигуряващи суровини за националното производство на храни и хранителни продукти. Значимо внимание следва да има чрез бюджета и помощта на индустрията, която създава новото богатство и особено на тази свързана с ИКТ, с производството на хранителни продукти, лекарства, препарати за дезинфекция и битова химия и т.н., електронизация на административните и правни услуги на гражданите. Държавните инвестиции в условията на здравната и икономическа криза в сферата на строителството да се насочат не толкова и не само към крупните инфраструктурни проекти, а предимно към ремонт, изграждане и развитие на здравната и социалната инфраструктура.

Второ, принципът на равенството има реални бюджетно-данъчни измерения, а не само и не толкова осигуряването на равни политически права. Политическа смелост и принципност се изисква сега от групата на Коалиция за България в Народното събрание. Крайно необходимо е въвеждане в условията на криза не само на прогресивното данъчно облагане и на семейното облагане, към които се придържа вече много години ръководството на БСП. Необходими са и предложения за равенство в данъчните ставки на печалбата и доходите от стопанска дейност. Сега има крещящо неравенство не само в доходите. Корпоративният данък за едрия и средния бизнес (АД, ООД, ЕООД и т.н.) е 10%. В същото време ЕТ (едноличните търговци), предимно в семейния, дребен бизнес, адвокати, лекари, дейци на културата, работещи в сферата на услугите и др. се облагат с 15% данък печалба. А едрите финансови акули много често притежават многомилионни дялове и акции, доходът от които им се облага (данък дивидент) само с 5%. Е, къде е равенството в плащаните данъци от Божков и подобните му притежатели на акции и дялове с тези на безкрайно многото дребни бизнеси? Няма равенство. А трябва да има. Ако ръководството на БСП е за равенството, то би предложило увеличението на данъка върху доходите от дивиденти от 5% на 15% (при средно около 20% в Европа). Сега над 7 млрд. лева приходи от дивиденти годишно в България се облагат с данък 5%, т.е. над 350 млн. лева, но при 15% данък това са над 1 млрд. лева или с около 700 млн. повече. Това са пари, с които може да се увеличават доходите на пенсионерите и социалните помощи за безработни, инвалиди и т.н.

Вече посочихме, че в България, както и в целия свят, при кризата богатите се обогатяват. За да се намали или поне частично да се ограничи неравенството е необходимо да се увеличи структурата на преразпределението на произведения БВП. Сега в държавния бюджет през годината от него постъпват между 35 и 37%. Това е най-ниското равнище в ЕС (до над 50% в някои страни) и по същество поради това сме най-бедните. В ЕС няма по-ниска или същата ставка на корпоративен данък. Най-близко до нас е Румъния с 13%. В повечето бивши социалистически страни корпоративният данък е между 19 и 21%, а в западноевропейските – около 30%. И много вероятно всички тези страни да са с по-високо жизнено равнище от нас поради по-високите корпоративни данъци. Крайно време е този данък да бъде приравнен към този на ЕТ – поне 15%. С това ще се увеличи делът на преките данъци (корпоративния данък).

Трето, това е принципът на солидарност. В България този принцип е в основата само на дарителството. Ако му хрумне на богаташа, който може и да не си знае парите, може да дари нещо на бедни, болни, сакати, на болници, училища, църкви и т.н. Но това в над 90% от случаите се прави с рекламна цел (пиар), а не толкова от съпричастност. Опитът с намаляване на ДДС за ресторантьорите, показа, че те са груби егоисти. Вместо да намалят цените, те прибраха десетки милиони и увеличиха своите депозити в банките. В момент на криза намаляването на отделни ставки на ДДС е повече популистко измерение. Българските бизнесмени си знаят, а и техният интерес е такъв – да извличат безбожно максимална печалба от всичко. На това не може да се разчита в тази кризисна ситуация в България. Пазарът не може да регулира и потиска цените надолу. Те само растат като тенденция нагоре. Поради това е крайно време солидарността на богатите с бедните да получи конкретно данъчно измерение. По подобие на почти всички страни в ЕС трябва да се предложи и да се въведе ставка в ДДС за т. нар. луксозни стоки и имоти. Това предполага социалистите да предложат повишена ставка при купуването на луксозни стоки на 25% или на 30% ДДС за бижута, златни украшения, луксозни автомобили и най-вече джипове, апартаменти и вили над 200 кв. м. полезна жилищна площ, семейни басейни, голф игрища, яхти, лични самолети, вертолети и т.н. предмети на лукса.

И още един аспект на солидарността – пенсионното осигуряване. Цялата система на пенсионното осигуряване е изградена на принципа на солидарността. В условията на сегашната криза този принцип става все по-актуален. Доколкото от СМИ се разбира, в парламентарната група на Коалиция за България има нагласа да се предложи увеличаване незначително на горния осигурителен праг. Сега ГЕРБ и патриотарите са за увеличаване на максималния размер на пенсиите, но за запазване на за 3000 лева за максимален праг за осигуряване. Увеличаването над 3000 лева е израз на солидарност от страна на най-богатите и най-високоплатените държавни служители, експерти, мениджъри и т.н. Не е нормално депутатите в Народното събрание да са за солидарност в обществото и пенсионната система, но да не им се увеличават пенсионните вноски, да не плащат осигуровки на равнището на основната си работна заплата. Би било напълно нормално и естествено горният праг на осигуряването да стане 4800 лева, колкото е основната заплата на народен представител. По тази заплата се изчисляват заплатите на министрите, зам. министрите и други отговорни държавни експерти и служители в министерствата, централните ведомства, агенциите, комисиите и т.н., т.е. на безбройните държавни калинки. Подобно предложение ще засегне и мениджърите на редица държавни и частни фирми, кметове, ръководители на престижни големи частни болници, собственици на различен бизнес. Спекулации има по това, че редица програмисти в сферата на информационните технологии ще „избягат“. И без тази мярка една значима част от тях вече „избяга“ в полза на гръцкия бизнес, понеже гръцкото правителство има прогресивни виждания и намерения за развитие на дигиталните технологии и предлага високи възнаграждения, за разлика от българското герберско примитивно правителство. Тази идея няма да се хареса на почти всички народни представители, понеже пряко ги засяга. Но тя ще се хареса на широките народни маси, ще разшири обществената поддръжка на БСП. Нормално е богатият да плаща повече за солидарното пенсионно осигуряване. Ако иска лично индивидуално да получава пенсия според осигуряването, нека да плаща повече в частните пенсионни фондове и/или да се застрахова.

Разбира се, има и други мерки, които ако се предложат и реализират, в държавния бюджет ще се появят повече от социалистическите принципи. Само предлаганото до сега спиране на краденето на 10 млрд. лева, незнайно как изчислени, няма да има финансов и социален резултат в този исторически кризисен момент. Справедливо е да се иска премахването на корупцията и увеличаване на постъпленията в държания бюджета на повече пари чрез изсветляване на икономиката и намаляването на спекулата с обществените поръчки. Но дори и БСП да дойде на власт, то през 2021 г. от това няма да има значим принос към бюджета, тъй като държавния апарат е в ръцете на калинки на ГЕРБ и патриотарите със статут на държавни служители, които трудно могат да бъдат уволнени, тъй като прокуратура и част от съда са в ръцете на олигархията.

Подобни предложения, на основата на социалистическите ценности, не са по силите и възможностите само на Данчев и Ваташки. За тях трябва не само и не толкова обсъждане в специализираните съвети на НС на БСП, а политическо решение от ръководството на БСП. Подобни мерки са в интерес на широките народни маси (обикновените хора), в интерес на равенството, солидарността и справедливостта, но не са по вкуса на редица членове на НС на БСП и на парламентарната група като бизнесмените Б. Гуцанов, А. Гагаузов, П. Кънев, В. Антонов, В. Лечева, Ив. Иванов, на неолиберала Р. Овчаров и т.н., както и на техните поддръжници неолиберали в ръководството на БСП и в парламентарната група.

Политиката е за смелите, за тези, които в кризисна ситуация могат да предложат решителни мерки за излизането от кризата, но само и не толкова с измислената ставка 60:40, с раздаваните пари от прозорчето на джипката, с леките фризури на отделни пера на бюджета в плюс или в минус. Тези социалистически по своята същност мерки са непопулярни сред бизнеса, защото, засягат неговия печалбарски интерес. Бизнесмените, чрез своите „работодателски организации“ ще вдигнат вой до небесата. Соросоидни и жълтурковски икономисти ще вадят вода от десет кладенеца за да доказват как при криза не трябвало да се пипат, да се увеличават данъците и по същество искат да се съхрани значимото, непрекъснато и безконтролно обогатяване на богатите и обедняване на бедните. Подобно предложение би имало и сериозен отпор и от други политически партии, но ще има подкрепата на синдикатите, които вече се произнесоха с предложения за повишаване на корпоративния данък на 15%. И най-важното – ще спечели симпатията и подкрепата на широките народни маси (обикновените хора), а не само на твърдия електорат на БСП.

Ако БСП иска да спечели предстоящите парламентарни избори, то трябва да предложи на обикновените хора кратка и ясна програма, основана на социалистическите принципи на защита на интересите на хората на труда, а не на капитала (бизнеса, богаташите, работодателите и т.н.), трябва да се опре на ценностите за справедливост, солидарност, равенство. Сега излизането от кризата е патриотично задължение на всяка лява партия, задължение за оцеляване на бедните и болните, в крайна сметка за оцеляването на България.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели