/Поглед.инфо/ „БСП няма бъдеще, оставиха я да деградира като отпаден продукт на Генералското движение“ – заключение на Жан Виденов в пловдивска медия от вчера, 10-ти т.м. Изходът – нова ПП „Лявата алтернатива“, част от нова коалиция „За чиста и свята Република“. Констатация крайно тенденциозна или напротив – безмилостно обективна? Как да отсъдим?

Изявленията на Корнелия Нинова по БНТ1, също от вчера, дават нови основания за цитираното заключение. Тя обяви, че целта на БСП на изборите на 11 юли била „да подобри резултата от предходните“ /?!/, без нито да отговори защо партията се срина до трето място на изборите от 4 април, нито да обясни как ще докаже, че не е част от зловонното статукво, а от желаната промяна. Нейният доста лаконичен коментар за станалите публично известни безчинства на близки до ГЕРБ бизнесмени само потвърди безсилието на БСП да се обозначи като безкомпромисен враг на това статукво.

Лидер, ако наистина се бори за ново доверие след катастрофален срив, в случая е длъжен преди всичко високо да оцени свършеното от парламентарната комисия само за броени дни за осветяване на бруталните действия на такива „бизнесмени“ – нещо, което БСП се оказа неспособна да свърши през всичките тези пет години на „безкомпромисна опозиционност“. Да, разбира се, правосъдието е компетентната инстанция, но къде е твоята тревога сигналите да не потънат в познатите процесуални дебри? Къде е категоричната ти позиция, че БСП като партия приоритетно се ангажира да бъдат разкрити докрай всички престъпни практики, свързани с управлението на ГЕРБ?

Така че сериозните основания за съмнението, дали БСП въобще има бъдеще, не само не отпадат, а напротив, се засилват, в това число и от безхаберната заявка, че „продължаваме напред“ без никакъв признак за особена тревога или признание на вина за бедата, сполетяла „лидираната“ от теб партия. Тези основания подробно бяха посочени и в Поглед.инфо в продължение на повече от месец в редица публикации след статиите на Ив. Атанасов от 7 април, озаглавена „Има ли шанс за БСП? Време ли е за нова истинска лява партия?“ и следващата от 16.04. Авторът, оказал се инициатор за създаването на новата ПП „Лявата алтернатива“, заявява: „Разделям се със своите илюзии. Не вярвам, че е възможна радикална промяна чрез някакво преучредяване на партията. За себе си избирам друг път, различен от „пътечката“ на БСП. Вярвам и съм убеден, че трябва да се положат основите на нещо ново, което ще бъде всичко това, което БСП вече не е!“

Все пак той споделя, че не упреква социалистите, които приемат и вярват в БСП такава, каквато е, както и социалистите, които не са изгубили надежда, че е възможно БСП да се промени, че уважава тяхната позиция и искренно им желае успех. Но, според него, идеята за някакво преучредяване на БСП е нещо като опит за изграждане на нов дом върху стари и разкапани основи. „Резултатът ще е наглед нова, но по същество паянтова постройка, която ще рухне при първия по силен порив на вятъра. Дълбоко вярвам, че подобен опит е невъзможен и ще бъде загуба на време.“

Но дали наистина са изчерпани възможностите за коренна промяна на БСП? Убеден съм, че колкото са доводите и доказателствата, че бъдеще БСП просто няма и не може да има, не по-малко са и противоположните основания за реалната възможност за възраждане на БСП като автентична социалистическа партия с първостепенно роля в обществото. Ето само някои. Десетките и стотици членове на партията, които през последните месеци категорично отхвърлят диктата на ръководството при реденето на листите и формирането на ръководства по места ясно показва, че е жива повелята за демократично изграждане на партията като политическата сила, посветила се на социалистическия идеал. Програмата на БСП постановява в сегашния момент партията да отстои Конституцията именно като фундамента за „чиста и свята Република“. А Член 37-ми на Устава осигурява необходимата основа за учредяване на идейно-политически обединения за участие на социалисти и симпатизанти във формирането и провеждането на партийната политика. Нямаме никакво право да се откажем от тази уставна възможност и наше задължение!

Такова обединение сега е длъжно да си постави три напълно изпълними задачи: да подеме идейната дискусия в партията въз основа на програмната проекторезолюция от 50-ия конгрес „Социализъм ХХІ век“; да представи своите предложения за приоритетите на политиката на партията днес, започвайки от правото на достоен труд и завършвайки с призива „България – държава на мира!“ и да мобилизира усилията на всички за възраждане на вътрешнопартийната демокрация като жизнено необходимата среда за успешна и боеспособна партия.

В предстоящите дни можем да очакваме поредица от „маньоври“ на ръководството в посока „диалогичност“, придружени с ходове за „привличане и приобщаване“ с познатите аргументи за нуждата от единство, с обещания за „светло лично бъдеще“ и т-н. Само че всеки е длъжен да си даде пределно ясна и сурова сметка, че да се подведеш от тези напъни означава единствено и само да ускориш безславния край на БСП.

Предстоящите избори ще дойдат и ще отминат. В най-добрия случай ще бъдат отчетени резултати, „по-добри от последните“ - след тежка борба за третото място с неизвестен край?! Кой може да приеме подобно състояние и в най-малка степен за приемливо? Положение, което още веднъж ще потвърди съобщенията за приключването на партията като нужна на страната политическа сила.

Ето защо неумолимо необходимо е при първа възможност да се свика заседание на 50-ия Конгрес, на което делегатите да се изправят пред своята лична историческа отговорност - ще я бъде ли БСП или напротив и пред дълга си да приемат налагащите решения за нов спасителен старт на партията. Като първа стъпка към така необходимото възраждане е оставката на Корнелия Нинова от поста председател на БСП!