/Поглед.инфо/ Интервю на Посланика на Русия в България Елеонора Митрофанова за вестник «Старозагорски новини»
– Ваше Превъзходителство, в едно интервю отбелязахте, че отношенията между Русия и България са на „историческо дъно“. Предвид настоящата политическа ситуация и санкциите, наложени срещу Русия, включително в туристическия сектор, възможен ли е по-нататъшен обмен между двете преди време братски страни, поне в областта на културата и образованието?
С голямо съжаление трябва да признаем, че фразата за „историческо дъно“ остава актуална и днес. Не се наблюдават подобрения в руско-българските отношения. Напротив, правителството на България води все по-русофобска политика – последният инцидент с Лукойл е поредното доказателство за това. Официалните контакти са замразени по инициатива на българска страна, а местното Министерство на външните работи по всички начини отлага решаването на належащи въпроси, свързани с функционирането на руските задгранични учреждения, да не говорим за други фундаментални въпроси. Доколкото знаем, на културните, образователните, спортните и общинските институции са издадени циркуляри, забраняващи взаимодействието с Русия като цяло и с Посолството в частност, така че не може да се говори за никакъв обмен.
Санкциите, наложени срещу Русия от Брюксел и Вашингтон – напълно незаконни, противоречащи на международното право и дълбоко дискриминационни – със сигурност допълнително усложняват взаимодействието между нашите страни. Ограниченията, доведени до абсурд – като забраната за продажба на самолетни билети и турове до Русия – са вредни не само за междудържавния диалог, но и за комуникацията на ниво обикновени хора.
Бих искала да подчертая, че ние от своя страна не се занимаваме с подобни глупости и винаги приветстваме гости от България, както на обществено-политически събития в Русия, така и просто за да видят страната ни със собствените си очи. Например, българските граждани вече могат да получат електронна виза – тя се издава само за четири дни, напълно онлайн, без да е необходимо да чакат месеци за личен прием, както е при визите на България за руснаци. Българските абитуриенти продължават да имат възможност да получават висше образование в руски университети абсолютно безплатно, финансирано от руския бюджет – тази федерална програма продължава да действа без никакви политически ограничения. Нашият културно-информационен център в София е отворен за всеки, който се интересува от Русия, иска да изучава руски език, включително онлайн, да гледа наши филми, да посещава концерти и изложби. То ест заключението е следното: настоящата ситуация наистина е трудна, но тези, които искат да останат свързани със страната ни, имат много възможности да го направят.
– Вече споменахте ситуацията около Лукойл и нейните компании в България, но не можем да не поискаме повече подробности. Вече е назначен особен управител – за тази цел бързо бяха направени изменения в закона. Какво е вашето тълкуване на това?
На първо място, дума става за правата на частна собственост. Това, което се случва пред очите ни, създава опасен прецедент. По същество един напълно прозрачен бизнес, без да се взема предвид мнението на собственика, може да бъде конфискуван по нечий каприз. Убедена съм, че други участници на пазара вече са взели под внимание този ясен сигнал.
Изхождаме от това, че всички законни интереси на такава голяма международна компания като Лукойл трябва да бъдат спазвани. Нарушаването на принципите на неприкосновеността на частна собственост е неприемливо и подкопава световния търговски режим.
Надявам се, че българските власти ще направят всичко възможно, за да предотвратят развиването на ситуацията по най-лошия сценарий. Руската страна ще защитава всички нарушения на правата си в международни съдилища.
– В контекста на настоящата геополитическа ситуация, съществува ли дори и най-малка възможност за икономическо сътрудничество между България и Русия?
За съжаление, икономическите отношения отдавна са заложници на политическите игри на Брюксел и Вашингтон. Гражданите на европейските страни са най-силно засегнати от тази ситуация. Поради нарушени търговски вериги глобалните компании пренасочват производството си към по-стабилни пазари, предимно САЩ и Азия. Някога процъфтяващи предприятия затварят, икономическият растеж намалява, а безработицата и инфлацията се увеличават. Тези негативни тенденции са характерни за ЕС като цяло и за България в частност.
Обемът на руски стоки, внесени тук през първите девет месеца на тази година, показа рекорден спад – с 55% по-нисък от същия период на миналата година – и възлиза на едва 473,2 милиона лева. Българският износ за Русия от януари до септември беше малко по-висок, на 583,4 милиона лева. Припомняме, че през 2019 г. двустранната търговия надхвърли 7,5 милиарда лева – както виждате, последиците от незаконните ограничения са очевидни.
Ние, от своя страна, активно се преориентираме към страните от глобалното мнозинство, като темпът на растеж на БВП ни през 2024 г. достигнаха 4,1%. Миналата година Русия стана четвъртата по големина икономика в света, след Китай, Съединените щати и Индия. Ще оставя на вас сами да си направите изводи за това кой страда най-много от антируската политика.
– Вашата среща с обществеността в Стара Загора беше планирана за 29 ноември, но доколкото знаем, е отменена. Бихте ли коментирали ситуацията?
Винаги приветствам срещи с български граждани, които са готови и искат да чуят нашата гледна точка за случващото се в света, които въпреки натиска на русофобската пропаганда не са загубили интерес към истината. За мен като дипломат основната идея е, че не е нужно да сме съгласни за всичко, но трябва да се вслушваме в позициите си и, където е възможно, да намираме допирни точки.
Събитието в Стара Загора, инициирано от патриотичното движение „Иван Вазов“, обаче срещна колосална съпротива от така наречените евроатлантически сили. Не искаме да създаваме излишно напрежение в града, нито да излагаме на риск нашите приятели и съмишленици, затова решихме да се въздържим от провеждане на среща с граждани на този етап.