/Поглед Инфо/ В навечерието сме на местните избори. За пореден път влизаме в изборна битка с нашия дългогодишен опонент - политическа партия ГЕРБ. Този път обаче е различно. Този път сме близо до онова, което във времето назад бихме определили като чудо – победата! Имам предвид, разбира се, ситуацията в София.

На местни избори сме се представяли по различен начин, преминавали сме през различни състояния. Били сме във възход, понасяли сме съкрушителни загуби. Били сме първа политическа сила, а нашият кандидат за кмет се е разминавал на косъм от успеха. И пак не сме управлявали. Защото винаги сме били в изолация, защото винаги срещу нас десницата е формирала мнозинство без особени усилия.

София е особено място. Тук всеки площад и всяка улица са заредени с политически ритъм и политическо напрежение. Тук се въздигат и падат от власт правителствата. Тук дори спонтанен протест може да завихри политически ураган в национален мащаб. Тук се твори и се формира поведението на институциите. Тук се раждат идеите, тук се определят посоките на развитие.

Печелили сме национални избори, но когато сме губили в столицата, на практика избирателят ни е казвал: „Не ви вярвам, не сте готови, ще чакате!“ А когато сме били на власт, тази част от властта ни е липсвала именно тук – в София.

Партията на българските социалисти винаги се е отличавала с това, че е формулирала най-прогресивните идеи за развитието на обществото, но и често се е доказвала като непоследователна в тяхното отстояване.

Има стотици хиляди наши бивши избиратели, които и днес се самоопределят като леви по убеждения, но не гласуват. Първата ни работа е да си върнем тяхното доверие. Всичко останало мисля, че е по-лесно изпълнима задача.

Предизборната платформа е необходимо, но недостатъчно условие за успех. Нито една партия не получава доверие само заради нейните добри намерения. Нито една партия не може да се надява, че заради нейните идеи, хората ще й дадат доверието си, ако не посочи начините за решаване на въпросите, които ги вълнуват лично. Никой не подкрепя партия, само защото в програмата си е включила кауза, в която вярват. Защо сега да е по-различно?

На първо място, защото през последните десетина години София се формира като съвкупност от хора, които са тук или идват, тъй като получават добра работа и прилични доходи. Но не и като общност от хора, които желаят да правят нещо заедно, да си помагат и да се понасят помежду си. И в най-окаяното село на България се води далеч по-задружен живот, отколкото в столицата. София се превърна в случаен сбор от индивиди, загуби образа и характеристиката си на общност.

В значителна степен тази тенденция беше улеснена от водената общинска политика. Тази политика се превърна в национална витрина на доминиращия неолиберален подход в управлението на страната, изразяващ се в упорито делегиране на публични дейности на пазара. Столична община умишлено дезертира от отговорността да поема всякакви роли, свързани с цялостното формулиране на градиращите искания на гражданите за преодоляване на конфликтните позиции между техните интереси и императивите на свободния пазар. На практика общинската власт, която по дефиниция би трябвало да е най-близка до хората, се превърна в най-мощния фактор за социално отчуждение. Изоставяйки почти всички комунални дейности на произвола на пазарната стихия, общината спусна пелена пред погледа на нейните жители, която дълго време прикриваше огромните дефекти на провежданата общинска политика, ширещата се корупция, безскрупулната алчност на кръговете, които методично опаковаха общината във вериги от частни интереси и направиха общинската администрация излишна.

Така обаче беше до неотдавна. През последните години в София се наблюдава промяна. Нараства мнозинството от граждани, които са крайно недоволни от политиката на общината, дори са ядосани и гневни. Вече не работят мантрите, че държавата и общината нямат място на пазара, че пазарът гарантира справедливост, че общинските регулации обричат хората на аномия, а общността на фрагментация и неуправляемост. Расте прогресивно броят на жителите на столицата, които се убеждават, че причините за техните жилищни и битови проблеми нямат обективен характер, а са следствие от съзнателно провеждана политика.

Накъдето и да се огледаме се натъкваме на масово недоволство. Софиянци вече желаят нещо повече от това да имат добра работа и висока заплата. Изискват и държат на качеството на живот. Искат да се чувстват добре и сигурно и в своите домове, и в пространствата около тях. Готови са задружно и със сила да се противопоставят, когато се окупират зелените площи, когато между домовете им израстват небостъргачи, когато не достигат местата в детските градини, когато се закриват училища, за да се строят офиси, когато се принася в жертва семейният квартален бизнес за сметка на проспериращите гигантски търговски вериги. Искат да дишат чист въздух, искат качествено водоснабдяване. Искат чисти улици и уреден транспорт. Искат техните представители в общината да действат прозрачно и честно.

Искат, но насреща получават напудрени отчети и обещания от името на правителството, но не и отговорите на общинската управа. Общината прие ролята на рекламен агент на правителството, но отказа да изпълнява онова, за което е предназначена – да поддържа градоустройството по начин, който удовлетворява нейните жители. Това нагнетява масово желание за промяна и все повече жители на столицата обръщат поглед към нас.

Обнадеждаващо е, че в последно време нашите позиции по тези въпроси печелят все повече привърженици и нашата подкрепа се разширява. А това, уважаеми другарки и другари, предоставя възможност за поемане на политическата инициатива, шанс да подложим на изпитание силите си за изборен успех. Време е! Ние сме на ход!

На второ място, в резултат на всичко онова, което споменах дотук, през последните няколко години се случиха и други неща. За първи път срещу нас стои дълбоко разединена десница. Управляващото мнозинство е пред окончателен разпад – отскоро в парламента, от около година в Столичната община. Противоречията в дясно са дълбоки и непреодолими, което личи от предизборните заявки на различните десни партии.

През изминалия мандат, особено през последната година съумяхме да намерим общи теми за единодействие с други общински фракции против политиката на ГЕРБ в общината. Въпреки, че ГЕРБ удържа мнозинство си в общинския съвет, в редица случаи успяхме да блокираме негативни решения на мнозинството, както и да прокараме други решения с позитивен, от наша гледна точка, характер. Имахме и самостоятелни успехи.

Новото е, че вече не сме в изолация, не сме сами в битката за промяна на модела на управление на общината. Да, имаме дълбоки, даже непреодолими идейни различия с така наречената „градска десница“, но имаме и много общи позиции по редица въпроси. Например по екологичната програма на столицата, по борбата с корупцията в общинската администрация, по системата на разпределяне на обществените поръчки, по трафика и замърсяването и други. Не само общи, но и алтернативни на вижданията на ГЕРБ. С градската десница със сигурност ще играем в отделни писти на първия тур, но е напълно възможно да се подкрепяме на втория тур за кметския избор. Това е нов политически момент, различен от досега и успехът зависи много от начина, по който ще построим своята предизборна стратегия и тактика.

От такава гледна точка има три условия за промяна на модела на управление на Столична община и мисля, че в навечерието на кампанията и трите са налице. Първо, ликвидиране на абсолютната доминация на ГЕРБ в общинския съвет. Второ, формирането на мнозинство в следващия общински съвет, алтернативно на ГЕРБ. Трето, избран кмет, подкрепящ и изпълняващ програмата на новото мнозинство. Дали ще успеем? Този път всичко е в нашите ръце, не зависи от силата или слабостта на ГЕРБ, а само от нашите собствена сила сега.

Другарки и другари,

Да видим от каква стартова позиция влизаме в кампанията за местните избори.

Резултатите на БСП в София от Европейските избори можем да определим като важна стъпка към целта, която сме си поставили. Какво постигнахме? Подкрепа от над 83 000 души. Бележим ръст спрямо 2014 г. с над 17 800 гласа, което е съществен принос в общия подем. Скъсена на 4% дистанция с ГЕРБ , или 15 000 гласа. Това е по-добър резултат от националния на партията, а преодоляването на тази разлика е реална цел.

Трябва да отбележим резултатите в районите Младост, Красна поляна и Изгрев, в които БСП стана първа политическа сила. В два от тези райони традиционно печелим поради наличието на доста наш електорат или наши симпатизанти, които редовно ни подкрепят и го виждаме назад в годините като резултати. В Красна поляна сме първа политическа сила вече на втори избор. Но на Младост трябва да отделим специално внимание. Този район е с население на седми по големина град в България. В него през 2016-та не успяхме да реализираме кмет на района в кризисен момент за ГЕРБ. Затова следва да оценим сегашния резултат като впечатляващ и дори като приятна изненада. В Люлин разликата ни с ГЕРБ е само 1000 гласа. Като се има предвид, че избирателите в района са почти 100 000, това е добра база. Трябва да споменем и всички онези райони, в които разликата в полза на ГЕРБ е минимална. Илинден - 150 гласа, Студентски - 190, Кремиковци – 290, Красно село - 293 и всички онези дузина райони, които имаме до 500 - 600 гласа разлика. В Банкя също разликата в полза на ГЕРБ е само 500 гласа, а там по обясними причини нашият опонент традиционно е доминиращ.

ГЕРБ постигна 98 552 гласа – стойност близка до целта, която ние си бяхме поставили преди кампанията. Спрямо 2014 г. те загубиха над 42 000 гласа. Резултатите на ГЕРБ в София са по-ниски от средните за страната. Важно е с нашите бъдещи действия да задълбочим тази тенденция. Победата на бъдещите местни избори минава през победа във всички райони, но най-вече в тези, които формират най-голям вот. Сега най-голям брой гласоподаватели има в районите Люлин, Младост, Красно село, Триадица, Подуяне, Витоша. В процентно отношение са по-силни в Банкя, Нови Искър, Панчарево, Връбница, Надежда и Подуяне. Във всеки от посочените райони, а защо не и във всички останали, имаме възможности да ограничим още повече тяхното влияние.

Изходната ни позиция за местния вот е втора политическа сила, но достатъчно близо до първото място. Това ни дава основание да считаме, че има реална възможност, като минимум, да увеличим двойно броя на общинските съветници и да спечелим изборите за кметове в няколко столични района.

Уважаеми делегати,

Въпреки, че има отделна точка в дневния ред, длъжен съм да споделя моята оценка за работата на групата общински съветници от БСП през приключващия мандат на Столичния общински съвет. Тя може да бъде определена като успешна. Въпреки, че съставът на групата беше най-малобройният досега – 7 души. Градската организация дължи огромна благодарност на своите представители в градския парламент, които в извънредно трудни условия спечелиха уважението на другите политически сили и на гражданите. Сляха се с гражданските инициативи и протести, бяха авангард в битката за справедливост. Квартални комитети от различни части на София ни се довериха. Търсеха ни и разчитаха на нас за поставянето на проблемите им в дневния ред на Общината и намирането на решения. Спечелихме признанието и уважението на гражданите. Успяхме, около политиките, които отстояваме, да изградим опозиционно ядро с общински съветници от други политически групи. Неведнъж принудихме управляващите да оттеглят спорни решения. Както се казва – взехме им страха. Длъжен съм да отбележа, че всичко това стана възможно с помощта и работата на експертите ни към постоянните комисии на СОС, които удвоиха потенциала на групата.

Другарки и другари,

Няма защо да се заблуждаваме, че кампанията ще бъде честна, че ще се води с почтени средства и по правилата на демократичните стандартни. Обратно, стана ясно, че ще бъде изключително мръсна, безскрупулна, дори брутална. Тя вече започна по този начин.

Бе направено всичко, което може да ни постави в неравностойна позиция. Промени в Изборния кодекс – по традиция в последния момент, орязана държавна субсидия и прочие. Прозира подход, който очевидно ще се основава на тактика, ползваща лични компромати и злепоставяне на опонентите.

През тази кампания със сигурност срещу нас ще се излее огромен финансов ресурс. Ще бъдат ангажирани платени коментатори и анализатори, ще се ползват медии със съмнителна репутация. Ще има изобилие от черен пиар. Такава е средата.

Със сигурност и сред нас ще има другари, които няма да устоят на изкушението да влязат в тона на противника. Техният сценарий разчита на това – кампанията да се превърне в обичайна разправия, в скандал, за да остане на заден план разговорът за политика.

Ние нямаме интерес от това, но когато ни плюят, не можем да се правим, че ни вали дъжд. На всички нападки, обаче, трябва да търсим и намираме политическите отговори. Не трябва по никакъв повод да позволим да се отмести вниманието от общинската корупция и злоупотребите с парите на данъкоплатците, от разхищенията на общинския бюджет и за приятелските кръгове, облагодетелствани от общинската управа. Ние трябва да намерим подходящата форма нашите критики да не звучат като лични нападки, а като принципна битка с една системна политика, която произвежда рецидиви на корупцията. Трябва да стане безпределно ясно, че смисълът на нашата борба е именно промяната на тази политика. И, разбира се, да използваме всеки удобен случай да представяме нашите идеите и решенията, които предлагаме, нашата философия за управлението на общината.

Това ще бъде задачата на кандидатите ни за общински съветници в тази кампания. Работата, която предстои е тежка и отговорна. Всеки един трябва да използва опита, знанията и уменията си, за да даде свое принос за успешния резултат на БСП в София. Богатството на палитрата от професионална експертиза в различните ресори на общинската дейност ще даде легитимност и представителност на нашата листа. Ето защо трябва да проявим мъдрост и далновидност при формирането на екипа, на отбора, с който ще влезем в Столичния общински съвет през следващия мандат.

След днешното заседание на Градската конференция трябва поемем към предизборната кампания единни и сплотени. Това ще бъде много важен знак към обществото. Защото само тогава можем да претендираме да бъдем обединителен център на лявото пространство. Да дадем своя принос за консолидацията на всички, които искат промяната в столицата.

София не е България, но София е важна част от България. И всичко, което се случва на полето на националната политика, рефлектира и в нашия град.

За всички нас, които влизаме в битката за местната власт, не само тук, а и в цялата страна, ще е важна ролята на депутатския корпус и националното ръководство през този период.

Тонът, който ще бъде зададен в началото на политическия сезон, ще бъде решаващ за хода на надпреварата. Посланията и насоките, които ще залегнат в националната рамка на стратегията за местните избори, ще предопредели до голяма степен и развоя на кампаниите в отделните региони.

Волята за успех трябва да бъде водеща. Всичко останало да остане на заден план.

Целта е ясна. Нужна е мобилизация, която да доведе до постигането й.

Сигурен съм, че сполуката ни очаква в края на тунела. Стига да имаме желание, кураж и вяра, че можем да стигнем до там.

Ако направим паралел с местните избори през 1999 г., тогава БСП нанесе първия сериозен удар на СДС и започна да излиза от тежката криза и изолация, в която беше изпаднала партията. Нужно е 20 години по-късно да направим същото с ГЕРБ – през октомври да нанесем решителен удар на модела ГЕРБ.

Местните избори са полето, в което машината за избори ГЕРБ е най-добра. Именно на този вот се развихря пълната палитра от купен вот, корпоративен вот, манипулации в секционните избирателни комисии, административен натиск, заплахи и прочее. БСП никога не е разчитала и няма да разчита на подобни инструменти. Но ще се противопостави със всички сили и ще търси подкрепата на гражданското общество. Тези изборни технологии и ресурси могат да ни откраднат много победи и да ни отнемат от представителството в местната власт в страната.

Ето защо на БСП й трябва символна победа. А тя може да е в София. Столицата е мястото, където можем да нанесем решаващ удар върху модела на управление на ГЕРБ и да покажем, че парите на данъкоплатците, българските и европейските, може да се харчат справедливо и ефективно.

Именно в София ГЕРБ по-трудно могат да използват своите познати инструменти за печелене на избори. Тук те по-трудно могат да манипулират хората за кого да гласуват, въпреки, че държавната и общинската администрация е под тяхното влияние. Тук страхът и заплахите трудно ще сработят.

Другарки и другари,

Изборната история показва, че в София БСП е била най-близо до кметското място с непартиен кандидат – Стоян Александров през 2003 г. София е „син“ град през годините на прехода. Пробив не може да се направи с партийна кандидатура, поне на този етап. Трябва да се има предвид, че именно в столицата е концентриран почти половината от електората на Демократична България. А точно симпатизантите на тази формация ще се окажат решаващи на балотажа. Именно заради това на нас ни трябва кандидатура с широка подкрепа, а не тяснопартийна.

Убеден съм, че никой в тази зала няма съмнение, че единствената възможност, чрез която можем да нанесем този решаващ удар на ГЕРБ в София, е Мая Манолова. 30 години не успяхме да направим пробив в столицата. Трябва да си направим изводите от досегашния си опит и да покажем, че сме си научили урока. Манолова има потенциала да мобилизира избиратели, които досега не са ни подкрепяли.

През 2016 г. БСП беше изправена пред подобна дилема - партиен или непартиен кандидат за президентските избори. Преглътнахме партийното си его и постигнахме победа. Така беше тогава и така може да бъде и сега.

Битката за София е тактически много сложна. Нашите опоненти целенасочено търсят „ляво-дясното“ разделение, защото то е в тяхна и на Фандъкова полза. Битката тук трябва да бъде срещу статуквото, защото именно по този начин можем да привлечем тактически съюзници, включително и от така наречената „градска десница“, която има своето влияние в София.

Разбираемо е желанието на Мая Манолова да привлече по-голям периферен вот, защото той е разковничето на успеха.

Нашата основна цел е БСП да бъде решаващ фактор в следващото управление на София и да реализираме политиките, които са залегнали в нашата предизборна платформа. Това може да се постигне само, ако се формира ново мнозинство около нов кмет. Без това ново мнозинство няма как да се случи промяната на модела на управление в столицата. Мнозинство, което е гарант за прозрачност. Мнозинство, което залага на експертност и компетентност. Мнозинство, което може да наложи нови стандарти на воденето на общинска политика и диалог с гражданите.

БСП има силата и потенциала да бъде в основата на мнозинството, около което да се формира новото управление на София. Който не си дава сметка за това или го отрича, дълбоко греши.

Но трябва да е ясно, на всеки в тази зала и извън нея – нов кмет без ново мнозинство е обречен на неуспех и провал. Сигурен съм, че и Мая разбира това.

Шансът да спечелим София, за първи път в демократичната история на страната, не бива да бъде пропилян. Подобен резултат ще има общонационално значение. Това е възможността БСП да излезе победител от предстоящите местни избори.

Промяната в България започва от София.