/Поглед.инфо/ На 21 декември на журналистически въпрос готова ли е България да даде бази на НАТО на наша територия министърът на отбраната Стефан Янев отговори, че това не се налага. На следващия ден министър – председателят Кирил Петков с прозрачен намек на недоволство от казаното от министъра на отбраната заяви: Ние сме лоялен съюзник на НАТО и Европейския съюз, от което се подразбира, че ако старшите съюзници поискат, ние лоялно ще им предоставим тази възможност.

Господин Петков не уточни откъде и какви заплахи застрашават отечеството, но от само себе си се разбира, че това е Русия. Така казват нашите съюзници и ние лоялно приемаме, че, както винаги, те са прави. Струпала е войски на границата с Украйна и има изготвени планове с точни дати към края на м. януари 2022 г. да я прегазят за седмица. Такива са стратегическите изводи на разузнавателните органи на централата на НАТО от въпросното съсредоточаване. Стратезите от Атлантическия клуб на геополитика Соломон Паси отдавна питат: Русия е толкова голяма, защо не разположи войските си някъде зад Волга, още по -добре зад Урал. И защо подържа военноморски флот в Черно море и затруднява миролюбивите и мироопазващи сили на НАТО, дошли от 10 000 мили само за да опазят Украйна от надвисналата и неминуема руска агресия. От друга страна президентът на Щатите Байдън декларира, че НАТО няма как да защити Украйна с войски защото не е член на съюза, но наказанието за Русия в случай на агресия ще бъде страшно. В такъв случай не е ясно какво правят в Черно море натовските сили, които няма да воюват за Украйна. Може би имат други цели, неведоми за обществеността? Нито Байдън, нито генералният секретар на НАТО дават членоразделен отговор на този прост въпрос.

Очевидно, господин премиерът не се е консултирал със своя министър на отбраната от какво са продиктувани неговите резерви за изграждане на чужди военни бази на територията на България. Ще се опитам да попълня този пропуск. Най обща представа какво представлява чужда военна база на своя територия можете да получите от американската база Гуантанамо в Куба. Предоставена от забравен вече кубински държавник за 99 г. повече от век Щатите държат тази база и от нея защитават свободата на Куба от самия кубински народ. И нямат намерение да я върнат на Куба.

България има две пристанища, годни да бъдат отдадени за бази на НАТО – Атия и Варна. За начало трябва да се подготвят кейовите места. Корабите на НАТО, разбира се, имат специфични нужди: електрозахранване, вода, продоволствие, горива. Нуждаят се от профилактика на корабните оръъжейни и енергетични комплекси, на системите за управление и наблюдение, от някои по-малки или по-големи ремонти . Нужни са средства за наблюдения и комуникация. На военноморската база е нужно въздушно прикритие, ще трябва да разположим някой и друг зенитно-ракетен комплекс. Имаме достатъчно изградени летища, които с някой и друг ремонт и допълнително оборудване ще бъдат приведени към стандартите на НАТО и на тях да бъдат разположени натовски самолети.

На война се стреля, боеприпасите незабавно трябва да бъдат попълвани. Значи нужни са складове със запаси.

Разбира се – ще ни помогнат да построим нужната инфраструктура и после ще я предадем в ръцете на тези, които ще се базират. В такива обекти не е прието съвместно базиране и ние ще трябва да решаваме нашенските си проблеми със собствени средства и нашите кораби услужливо да бъдат преместени някъде другаде.

Има и някои битови проблеми, които задължително ще възникнат. Храбрите моряци от НАТО , когато са на брега, се нуждаят от места за почивка и душевни радости. Тези проблеми се решават без грижи от страна на държавните органи. Около базите далновидни специалисти по веселата част бързо решават проблемите и осигуряват на зажаднялите моряци целия спектър от забавления. От една страна разкриват се нови работни места, а от друга услужливите момичета от шосетата ще се приберат на по-комфортни работни места.

Такава е прозата по изграждане на военна бъза на НАТО на наша територия. Но, казват ни, заслужава си: военните бази гарантират сигурността на България от агресията, казахме вече от чия. Това, разбира се е много обнадеждаващо и също толкова успокояващо. Тази мантра упорито се повтаря от самозваните „специалисти“ по въпросите на национална сигурност. Истината е диаметрално противоположна и би следвало да буди по-скоро тревога. Която и да е военна база, малка или голяма, винаги е обект на удар от противника. Нали никой на стреля ракети и не хвърля бомби по празно место.

Неразбираемо е защо правителството проявява такава готовност да предостави военни бази на чужди страни, па биле те и съюзни. Защо приемаме такива съдбоносни решения без своя анализ и воля с единствения мотив : Ние сме лоялен съюзник. Защо не разглеждаме проблема единствено от интересите на България.

България има горчив опит от политически и военни решения , продиктувани от съюзническа лоялност. „Символичната война“, която обявихме на Щатите и Великобритания от лоялност към съюзниците от Оста Рим, Берлин и Токио през Втората световна война донесе страдания и политически травми на българския народ, които носим в душите си до днес. Решението за изграждане на военни бази на НАТО на наша територия не може да бъде взето под диктата на емоционален изблик, както и по чужди внушения. Не е белег на политическа зрялост, готовността да се поемат толкова съдбоносни ангажименти в телевизионните студия. То може да бъде само резултат от всестранен политически и военен анализ. Такива решения не са от днес за утре, последствията остават в паметта на поколенията, срещу които са биле насочени. Които и да са нашите съюзници днес, един ден те ще си отидат, ще имаме други. България е на това место от векове, тук ще живеем и в бъдните векове. Тук ще останат и нашите съседи и нашите брегове

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели