/Поглед.инфо/ Преминаха и поредните избори с малко значение за българския избирател. Колкото и да се напъваха политиците да очертаят важността на тези избори, те не успяха да привлекат вниманието към тях на масовия избирател, на този който ненавижда Брюкселската администрация. И последва най-ниската избирателна активност, една от най-ниските в Европа. А политически активното население на България имаше големи очаквания за промяна, най-после за смъкване на „шайката“ (по А. Тодоров) от власт. И огромната част от хората бяха вторачили взор към БСП, и очакваха от нея реални и силни ходове за да има промяна. Но не би.
Всеки един изборен резултат може да се разглежда от различна гледна точка, от различно оцветена политическа камбанария. Необходим е обективен анализ, но не въобще, а спрямо конкретната политическа ситуация. А такъв повечето социолози, политолози и политици у нас не са в състояние да правят. Те просто се вторачват в цифрите от изборните резултати. Те дават моментната снимка, Те не разкриват същността на политическия процес, довел до този резултат. Обикновено се изтъкват няколко обикновено организационни, пропагандни и пиар причини за победа или най-вече за поражение. Обективният анализ изисква да се разгледат резултатите не само според цифрите, а и според конкретната политическа ситуация в предизборния период и извършеното през предизборния период (не само през изборната кампания).
В последните двадесет години има една политическа закономерност в изборните резултати на БСП. А тя, е че когато партията е на власт или слиза от властта (оставка на правителството, в което участва) БСП постига най-ниските си резултати. Така бе с евроизборите 2007, 2009 и особено 2014 г. Подобна е картина и в парламентарните избори 1997, 2009 и 2014 г. Обратното, когато БСП е в опозиция, постига по-високи изборни резултати, понеже обира част от протестния вот. Това бе особено силно проявено в изборите през 1994, 2005, и 2013 г.
Но сега това не се получи. За сегашните избори БСП бе в продължение на почти пет години в опозиция и практически през това време нямаше как да допусне значими стратегически управленски грешки, които ГЕРБ и Борисов правят под път и над път. Политическата ситуация в страната от началото на 2019 г. бе изключително благоприятна за постигането на висок изборен резултат и победа над ГЕРБ. Народът недоволства от авторитарното олигархическо управление на ГЕРБ. Поредица от скандали, гейтове, масово недоволство на различни социални групи – майки, сестри, лекари, животновъди и т.н., извращения на държавни служители, на работещи в съдебната система и т.н. В тази обстановка БСП в повечето случаи остро реагираше на проблеми и престъпления на управлението. И това бе добре. Но то се оказа, че не е достатъчно. Имаше и поредица от грешни ходове в предизборния период като гласуването от групата на БСП за България в Народното събрание на 2% от БВП за отбрана, когато в най-богата европейска страна – Германия той е 1.25%. Подобно грешно бе поведението и при гласуването на проекта за решение на ГЕРБ за АЕЦ „Белене“, за подкрепата на договора с Македония, прибързаното напускане на парламента и др.
В голяма степен поведението на партията в предизборната обстановка, а и въобще зависи от телевизионния образ на нейния лидер. Нинова много добре е усетила, че има някакъв добър телевизионен образ и го използва твърде успешно. Но не е добре разбрала думите на Дейвид Рокфелер: „В двадесет и първият век не е нужно да бъдат убивани стотици граждани, за да се получи желаната власт над масите, достатъчно е да се купят телеканалите и с тяхна помощ да се възпитат бъдещите поколения управляеми роби.“ Добре е, че БСП има телевизия, но тя в интерес на истината е в много ограничен обхват на зрителите. И в тази обстановка, когато гербаджиите владеят почти всички телевизионни канали и радиостанции, повечето интернет-сайтове, не може да се разчита само на добър индивидуален фотогеничен образ, речева култура, кратък, ясен и силен изказ. Както и да съдиш ляв сайт. Колкото и да е по-силна на телевизионния екран от Миков, този образ на Нинова е обграден от враждебно целево функциониращо и манипулативно телевизионно и интернет пространство, както и всички други дейци на социалистическата партия. Именно това пространство непрекъснато облъчва масовия зрител и ползвател на Интернет с фалшиви новини, типични клевети и т.н. А чрез това пространство за една седмица Борисов съумя да обърне резултатите от изборите. Явно само добрият и остър враждебен на ГЕРБ и Борисов образ и език са недостатъчни. Точно това не можаха да разберат на "Позитано-20". Трябва си и нещо друго, нещо което хората очакват отдавна от БСП. Трябва истинска лява политика и грижа предимно за съдбата на милионите българи, а не предимно за бизнеса, и дори на милионерите в БСП. С поведението си пред екраните Нинова, ако не е политически лидер, би била прекрасен телевизионен водещ. Само остърият език срещу ГЕРБ и Борисов явно и този път не стигнаха за промяна и победа.
На първо място, за да се възползва БСП от благоприятната политическа ситуация, тя би трябвало под ръководството на своите лидери да засили боеспособността на партията. В организационно отношение БСП, под ръководството на своите лидери, трябваше да разшири членската маса и масата от привърженици на партията. Сега Нинова и Добрев гледат на партията само като изборен инструмент, който чрез слово да привлича симпатизанти. И за три години членският състав на БСП, предимно по естествени биологични причини, намаля почти два пъти – от 93 000 по времето на Миков до по-малко от 50 000 по времето на Нинова. Това са експертни цифри, понеже Изпълнително бюро не огласява данните за членския състав.
Вторият организационен проблем, който Изпълнително бюро не можа и не поиска да реши бе привличането в партията на млади хора, на част от поколението израснало в условията на прехода от социализъм към див мутролигархически капитализъм. Само със защитени от Устава на БСП бройки за кариеристи млади хора в Националния съвет на става. Нещо повече и не малко младежки дейци се отвращават от обучението си. Например, съвместното обучение на млади дейци на ГЕРБ и БСП с лектори Цветна Цветанов, Кирил Добрев, проф. А. Христова и т.н. Това по същество е признаване на позицията, че по редица въпроси лидерите на ГЕРБ и БСП са единомишленици и единно действат. Забравиха от ръководството, че колкото повече членове има партията и колкото повече млади хора в нея – толкова по-големи възможности има да се избегне телевизионното ембарго и рекет срещу БСП и в личен разговор да бъдат привличани повече избиратели. БСП бе ненужно и кадрово отслабена. За да се установи едноличната власт на Нинова, от активна политическа работа в полза на БСП бяха извадени опитни и грамотни, доказани социалисти от предишното поколение ръководни дейци. Нещо повече започнаха вътрешнопартийни борби между преките участници в събарянето на Миков и избора на Нинова, като тези с Гергов, Дъбов, Константин Янков, Паскалев, отдалечаването на А. Кутев, вътрешните напрежения с Паргов и особено тези с групата на Станишев.
На второ място ръководството на БСП не избра вярна стратегия в политическите си послания преди избори. Този извод се отнася за предизборните документи и стратегии, разкриващи вижданията на БСП за близкото бъдеще на страната и разкриващи тя към какво се стреми и за какво се бори. Предизборната платформа за парламентарните избори бе не лява социалистическа, а продясна, представена със социалистическа фразеология за подкрепа на бизнеса. От този род бе и т.нар. алтернативен бюджет. Последва продължителна работа, силно рекламирана (от телевизионните екрани, сайтовете и вестници) за „Визия за България“. Създаден бе един обширен, огромен политически документ, в обем от 71 страници, но реално е над 100 стандартни машинописни страници. В него има редица леви социални положителни идеи. Но го няма главният акцент, водещ до същностната промяна – промяна на икономическите отношения в обществото. А в редица пунктове продължава стойневата линия на защита на едрия и средния бизнес. Този обемен документ едва ли е прочетен от 200 души в България. Няма го главното в този документ – кратко и ясно изложение за целите в политиката на БСП за истинска дълбока не само социална, но икономическа промяна.
На трето място грешна е и стратегията във формирането на евролистата на БСП. Изкуствено бе предизвикана по този проблем огромна вътрешнопартийна борба между лидерите по върховете, която достигна до разделение и в средните партийни етажи, продължителни обсъждания и междуличностни напрежения в Националния съвет на БСП. Това допълнително отслаби БСП и раздели мнозина от нейните привърженици. Изначално бе заложен грешен подход за номинациите за включване в листата за изборите за Европейския парламент. Всеки, който му е харесал от екрана някой, който използва лява фразеология, може да бъде на събрание номиниран с един глас от предлагащия. Няма колективно обсъждане в повечето партийни организации и клубове, дори в районните и общинските съвети на БСП. Така се сумират брой от споменавания на имена, а няма претегляне „за“ и „против“ с мотивировка и лимит за брой предложения. След гласуването в НС на БСП се получи странната листа, с недостатъчно силни експертни и политически имена. Грешен бе и подхода с т.нар. „гражданска квота“. Освен водача на листата бяха включени нищо не значещи лица, като това от „Милениум“ (НДСВ), автори на антипартийни изявления в печата (не критика на дейци и органи на БСП, а отричане на цялата партия) и др. Извън листата, или на неизбираеми места в нея, бяха поставени авторитетни в обществото членове на БСП. И последва оттегляне.
На четвърто място е слабата работа и активност на ръководството на БСП в политическото поле извън самата БСП. Там се настани трайно и мащабно ГЕРБ и успя да пробута включване в изборите на организации и коалиции, които целево да отнемат гласове от привърженици на БСП, дори и отделни индивидуални кандидати. А поне един от тях, който може реално да привлече повече гласове можеше да бъде включен в гражданската квота на БСП вместо някои другите от „гражданската квота“.
На пето място, може би и най-важното е следваният от ръководството на БСП политически курс. В годините на прехода БСП чрез усилията на Първанов, Н. Добрев, Калфин, Р. Овчаров и редица лидери се социаллиберализира, най-вече ръководството. Тя възприе чрез техните усилия социаллибералната политическа линия на курса на „Третия път“ (разработен от лорд Гидънс), прокаран и наложен в Европа от Блеър и Шрьодер, а малко по-късно и от Оланд. Този курс е следване на неолибералната глобалистка политика под егидата на САЩ. В последните три години, през които управляват БСП ръководството продължи тази линия. Дори след като Тони Блеър сам призна, че този курс е бил грешка за лейбъристката партия на Великобритания. Дори крахът на Френската социалистическа партия не стресна ръководството на БСП. В Европа тече процес на бавно и нерешително връщане към изконните социалистически ценности и отказ от неолибералните мантри. И в някои страни това започна да личи дори на сегашните европейски избори. Само ръководството на БСП не помръдва от линията на Третия път на подкрепа на бизнеса и пренебрегване на интересите на милионите трудещи се. И не случайно опитът на последния редовен конгрес (2016 г.) да приеме по-лява, плахо отдалечаваща се от Третия път декларация, бе посрещнат с вътрешнопартиен преврат. И след това никой от ръководството не чете и не ползва тази декларация.
Потвърждение за социаллиберализацията на ръководството на БСП е изказът и словоредът на речите и писанията на сегашното ръководството на БСП и някои от разработчиците от апарата на НС на БСП. Няма никога да чуете от Нинова, Добрев, Стойнев и тяхната компания редица традиционни за левите партии послания. Те се страхуват дори от думите „работник“, „работническа класа“, а тези термини са част от имената на редица европейски леви партии като Лейбъристката партия на Великобритания, Партията на труда в Нидерландия, Испанската социалистическа работническа партия и др. Тях ги е много страх и от думите: „класа“, „класово разслоение на обществото“, „класова борба“ и т.н. Възприемат само „политическа класа“ като някакъв своеобразен синоним на „политически елит“. Следователно за тях работниците не са класа, земеделците не са класа и т.н, а само тези в партийните ръководства и в Народното събрание са класа! А видният американски „комунист“ милиардер (на трето място в света по богатство) не се страхува по повод на данъците да говори за класа: „Има класова война, наистина, но моята класа, класата на богатите, води тази война и ние побеждаваме“. Страшно много ги е страх и никога няма да ги чуете да казват „трудов колектив“ (за „екип“, може), за колективизъм като социално явление. Страх ги е и от думата „идеология“, макар че тя за пръв път е употребена от видният „комунист“ Антоан Дестю дьо Траси през „неотдавнашната“ 1796 година. Да не говорим за думите „капитализъм“, „социализъм“, „буржоа“, „пролетарии“, използвани от такива мислители като Маркс и Айнщайн, Анри Барбюс и т.н. Най-много страх у всички управленци в България, включително и сегашните лидери на БСП, има от думата и проблемът „спекула“. Като че ли у нас няма никаква спекула, особено с цените на лекарствата, на храните, на стоките от първа необходимост. Да, ама ако кажем „спекула“, трябва да кажем и кои са спекулантите, т.е. да назовем по-голямата част от бизнеса като спекулативен. Но на върха на пирамидата от страхове на сегашното ръководство на БСП е употребата на думата „експлоатация на труда“ и особено мерките за борбата с нея.
Това са ключови понятия в почти всички документи на социалистическите и социалдемократическите партии в Европа. Тях обаче не ги владеят дейците от сегашното ръководство на БСП. А по какво младите хора да разберат за социалистическите ценности и основните термини и понятия, за какво и към какво се стреми социалистическата партия?
На шесто място е историческият нихилизъм. Историята на БСП, се споменава главно около събора на Бузлуджа. От време на време се споменава името на Димитър Благоев, рядко на Габровски (и то предимно за лозето) и Кирков. След това като че ли атомна бомба е ударила историята на БСП. След Благоев е само другарката Нинова. Друго няма. Този исторически нихилизъм не само се признава, но и се развива чрез тезата, че миналото не ни интересува. Ние трябва да гледаме само в бъдещето (К. Добрев). Дори миналата година на Девети септември на тържеството на Братската могила в София нямаше нито един представител на сегашното ръководство на БСП. Елементарна аксиома в политиката е, че бъдеще без минало и настояще няма. Този исторически нихилизъм пречи на привличането на млади хора. Без славната история, особено антифашистката борба и социалистическата индустриализация на страната, България нямаше въобще да бъде в редиците на развити и развиващи се държави. А историята разкрива приносите на социалистическата партия за България.
Резултатите от изборите за Европарламент 2019 г. са повод да се спре стремглавото сгромолясване по нанадолнището водещо до крах. Сега трябва да се забравят старите лафове на Дъбов и компания, че сега не е време за Извънреден конгрес, че сега ни престоят нови избори. Самата Нинова придаде на сегашните избори огромна тежест, опита се да ги превърне в инструмент за сваляне на Борисов от власт. Но май, че тя забрави, че за да спечелиш изборите трябва да спечелиш огромната маса избиратели. Иначе лесно можем да кажем, че сме се представили достойно на второ място, че имаме по-висок резултат от 2014 г., дали по гласове или по мандати и т.н. Но това не топли партията и симпатизантите на БСП. Трябва политическият курс да завие по-бързо към истинското ляво, към изконните социалистически ценности. Само в това е спасението на БСП.
Резултатите от изборите ще се обсъждат още известно време. Ще се спори по отделни цифри и нагласи, по ролята на отделни лица и държавни институции. Но главното е БСП да промени собствената си политическа линия, собствения си политически курс и ръководния екип, който през последните три години не се справи с предизвикателствата на променящите се световни политически тенденции и тяхното разбиране и прокарване в България..