/Поглед.инфо/ През последните месеци в обществото ни отново се обсъжда темата: дали да преподаваме религия в училищата? Темата е важна, повдигана е многократно преди десетилетия и все не може да намери окончателен отговор. Не стига това, ами преди няколко дни една уважавана писателка си позволи доста наивно да твърди, че ако започнем да преподаваме религия в училищата, през тези уроци руската пропаганда ще нападне умовете и душите на нашите деца.
Мисля че не е нужно да обяснявам колко безсмислено и смехотворно е подобно твърдение. Напомня ми за шестдесетте години на миналия век, когато по сатиричните страници на списанията се рисуваха пияни американски войници, държащи бутилки „Кока кола“. Тогава съвсем сериозно се твърдеше, че покрай „кока кола“-та и дъвките американският империализъм ще навлезе в умовете на децата. Разбрахме, че не е така- дано не станем свидетели на нов вид малоумна идеологическа борба, този път срещу православието!
Но, темата е далеч по-важна от подобни „бляскави“ идеи и затова си заслужава да я разгледаме обективно. Преди десетилетие някои запознати с историята на образованието българи напомниха, че преди войната в училищата се е изучавал „Закон божи“. Намерих един такъв учебник за 4 клас (8 клас по днешните стандарти) и останах изненадан- той беше малък, не повече от четирийсет страници и се четеше учудващо леко. В него бяха разказани основните митове за Христос, както и бяха отбелязани някои други религии освен християнската. Мисля, че подобна идея има днес Министър на образованието като предлага в училищата да влезе предметът „Религия и добродетели“.
Идеята ме зарадва, защото преди години бях писал подобна статия в която обяснявах че най-важното в обучението на децата от 1-4 клас е да ги научим да различават доброто от злото. Когато пораснат и станат юристи, лекари, политици, ръководители на различни нива те ще бъдат подготвени да се борят с корупцията ,която разяжда нашето общество. В момента ние имаме образование, което сигурно им посочва някои важни обществени теми, но във времето извън училището върху тях силно влияят семейната среда и всички медии. Децата виждат как богато живеят някои хора, въпреки че медиите ги разследват и ругаят, но във всички случаи те са героите на нашето ежедневие. Много често от родителите си ще чуят, че човек трябва да може да се нагажда в живота, иначе лошо му се пише. В подобни случаи за никаква борба със злото във всичките му видове не може да става дума.
Разбира се религията между най-основните си задачи има и образованието на хората. Тук сигурно в МОН са открили връзката между двете съставни части на предмета „Религия и добродетели“. Само че аз веднага ще напомня, че когато говорим за религии трябва да имаме пред вид не само православието (от което толкова се страхуват някои хора) но също така католицизма и основните деноминации на християнството, исляма, будизма, юдаизма и дори шаманизма. Трябва да се прецени какво ще научат децата в 1 или 2 клас и какво да оставим за един по-горен клас, например 8 или 9 клас, когато ще могат вече задълбочено да се запознаят със световните религии и тяхното значение за развитието на обществата. Мисля, че общата култура на децата няма да бъде пълна ако те не познаят историята на религиите. В НАТФИЗ имаме много добре приета дисциплина – „Световни религии“. Преподава я теолог, който е написал и подходящ учебник. Защо сме въвели подобна дисциплина? Защото не можем да си представим бъдещите сценаристи или режисьори, които ще се опитват да въздействат върху съзнанието на хората със своите произведения без да познават историята на религиите. Трябва да кажа че тази дисциплина се приема много добре от студентите. За което, разбира се, значение има и умението на преподавателя.
Умението на преподавателя- това е първият подводен камък, който може много лесно да разбие иначе добре насочвания кораб на българското училищно образование. Защото ако трябва да сме напълно подготвени, би трябвало към момента на започване на тези часове да имаме най-малко 2000 добре подготвени преподаватели. Дали ги имаме и как ще ги намерим е тежък въпрос. Не трябва да се стига до старите опити в които учители по трудово обучение набързо завършваха курсове и ставаха учители по история или биология там, където такива не достигаха. За математиката няма да говорим защото тя винаги е изисквала особени знания. Не трябва да си мислим, че всеки завършил богословие ще може да стане учител по този много специфичен предмет, който ще има задачата не само да дава исторически сведения, но също така да възпитава децата на основните понятия на морала и етиката.
Вторият сериозен подводен камък е написването на учебник, по който ще учат децата. Споменах за малкия учебник по „Закон божи“ и как като го прелиствах останах очарован от стегнатия и пестелив език, от немногобройните факти и имена, които трябва да научат учениците. Преди да започнем, имаме ли яснота какви теми трябва да има в учебника по „Религия и добродетели“, имаме ли подготвени преподаватели които ще напишат такъв учебник. По начина по който посочих- с минимално количество цифри и дати, имена и събития за заучаване. Защото подобен предмет не трябва да плаши децата и да предизвиква първична ненавист към новата тежест в училище. Даже трябва да имаме подготвени два учебника- един за 1 клас и един за 8 клас! Смятам, че само с обучението в 1 клас няма да можем да минем. От друга страна, ако оставим всичко за по-горните класове, ще изпуснем най-благодарната възраст на образование по морал или добродетели- децата от първи до четвърти клас.
Според Стивън Хокинг „Религията е ранен опит да се отговори на въпросите, които си задаваме всички – защо сме тук, откъде сме дошли?“ Мисля че днес, след хилядолетия на борба, Религията и Науката са намерили взаимно приемлив компромис. Затова си заслужава да опитаме и да използваме богатия исторически опит на религията в търсене на път към душите на децата.
Подкрепям усилията на МОН и се надявам, че този път ще бъде намерен нужния отговор.