/Поглед.инфо/ Наскоро по една телевизия преминаха, кой знае как изтървани, сериите на филма „На всеки километър“. Едно полезно и актуално филмово четиво, в което не малко полезни неща могат да се вземат за употреба в наше време. Една от сериите беше „Шедьовърът на Велински“. Последните политически врътки на Борисов ми заприличаха също на някакъв вид, макар и не съвсем скопосан, негов „шедьовър“, и то досущ в стила на Велински.
В еуфорията след победата на протеста и оставката на правителството малцина се усетиха, какъв номер за пореден път ни скрои любимецът на народа Бойко Борисов. Имаше и такива, най-вече сред неговите верни мисирки, които стъписани се чудеха, как така се случи, че след многократните му изявления, че правителството е стабилно и в такава спортна форма ще посрещне предстоящото влизане в еврото като заслужен успех, изведнъж, буквално за час беше депозирана оставката му. Последва, разбира се, очакваното сърцераздирателно антрефиле от Борисов, че той не се влияел от опозицията, а както винаги слушал гласа на народа.
Няма съмнение – със сигурност го е чул. Едва ли обаче само това е бил мотивът, че хората са недоволни от наситената с корупция власт, за да си вземе той съответното решение. Защото никой не се заблуждава, че само и единствено той взема решенията, дори и когато са му издиктувани „от горе“. Вече достатъчно добре в годините опознахме Бойко Борисов и сме научени, че никога не трябва да му се вярва. При него винаги има нещо, което е отзад. Логично е, например, да се предположи, че той разполагал с достатъчно информация и е бил на ясно, как би се приело еврото в държава като нашата и какви негативни последствия биха могли да се очакват особено в първите месеци след Нова година. Най-малкият проблем ще е хаосът в цените. Недоволството ще изригне не срещу еврото, а срещу корупционните практики и далавери, които ще го последват. Тържествата – вече подготвят площадите – по повод влизането ни в еврозоната ще минат на 1-ви вечерта, а на 2-ри ще настъпи махмурлукът. А умел политик като Бойко Борисов много добре знае, какво означава махмурлук български, че това е взривоопасна смесица, която от най-малката искра може да се възпламени и да помете, както се е случвало няколко пъти из нашите краища, властимащите. Най-малкото принудително и насилствено да ги принуди да си подадат оставката. Тогава обаче тази оставка ще бъде заклеймяващ акт от страна на народа, а не подарена му уж с разбирането на неговите проблеми, както се случи сега. Ето защо хитрецът наш реши набързо, че е по-здравословно правителството му да се подаде оставката преди това, а горещият картоф барабар с последиците от махмурлука да се остави на следващото управление, най-вероятно на временното правителство. А кой ще го прави това временно правителство, естествено президентът Радев. Не е трудно да си представим, с какво удоволствие Бойко ще заяви в идващите месеци на неразбории: „Казах ли аз, че ако правителството беше оцеляло, нямаше да има този хаос. На ви сега, отивайте при президента, той да ви оправя“.
Дори и да е прогнозна измислица, всичкото изглежда хитро и примитивно скроено, но съвсем достатъчно за лапнишараните български, които са навикнали да бъдат лъгани и въртяни във всички посоки. Хубаво би било най-после сред постоянното присъствие из каналите на камарата верноподанически анализатори да се намери поне един, който да доразкаже тази простичка приказка за номера борисов и преди всичко това, какво би последвало, ако всички навреме го осъзнаят и не му се хванат. Почти не е за вярване, защото нещата пак ще бъдат замъглени от проникващата навсякъде възторжена информация за многото хубави неща, които ще ни се случват като членове на еврозоната.
Има обаче и нещо друго. С този си ход Борисов на практика се отърва и от още една беда. Чакат го и то с все по-голямо нетърпение да заеме позиция по отношение на формиралата се четворка в Европейски съюз. Тези страни под егидата на САЩ тръгват да изберат един от двата пътя - да останат в Европейския съюз и да го преформатират или да го напуснат и с това да се започне разпада на този злощастен съюз. В един момент по някой от каналите дори се чу, че и България подкрепя позицията на Полша, Чехословакия, Австрия и Италия, че май и ние сме за водената от Орбан политика. Тоест, взели сме препоръката от американския ни партньор присърце. Тая вест обаче премина и се изсули, да не казвам като какви видове черва, из каналите на медиите и изчезна. Ето че сега Борисов елегантно ще прехвърли и този проблем в територията на временното правителство, по-точно ще остави временното правителство като временно да не може да вземе решение, за да се направим отново на отнесени и продължим да отлагаме. Както винаги е ставало, за да видим какво ще стане този път през февруари.
От скоро време, вижда се по него, Борисов си е стаил една тайна мечта, за която не смее да си признае. Много му се иска като Лукашенко да каже, че има в момента 3-ма приятели и други не са му нужни. А като го попита журналистката, да ги изреди – Тръмп, Си Зи Пин и Путин. После като види ококорените очи на дамата, да се усмихне и допълни като Лукашенко, че се шегува. В момента, и да не го споделя, Борисов явно чувства с всичките си части на тялото си, предни както и задни, че това е верният път, че онова което са забъркали в евросъюза неговите лични приятелки и приятели, няма да ни доведе до хубав край. Особено след като Мерц буквално преди ден заяви без да му мигне окото, че трябва да не разчитаме повече на американската подкрепа, а да се надяваме на нашите сили и да се готвим за война. Думи, които дори и да не са казани от Волф Месинг, а от един посредствен политик, предизвикват нервна треска у всеки нормален европеец. Без подкрепата на САЩ да тръгнеш на война с Русия звучи като анекдот с черен хумор. То и обратното, със САЩ да почнеш такава война, е същото. Обикновено в такъв вид анекдоти героят приключва с фатален край.
Нашият народ е любител на всякакви вицове и анекдоти, но обича да му ги разказва Шкумбата, а не нашите европолитици, и те да са с хубав край. Това му е мъката на Борисов вероятно в момента, че няма как да се включи в шоуто европейско, без да рискува да се окаже герой в някой лош анекдот. За това той ни сви номера и се отказа от властта. Като същевременно си създаде една яка, изпреварваща позиция за след събитията, които ще настъпят, в очакване на новите избори. Когато той за пореден път ще се появи в позата на човека, който ще оправи всичко. И пак ще трябва да му вярваме, ако не се появи друг разказвач на хубави анекдоти.
Какво е това тогава, ако не един шедьовър в стил Велински!