/Поглед.инфо/ Прекрасен по душа и тяло, блаженият Иосиф (на евр. - да преумножи, да прибави, бел.ред.) бил син на ветхозаветния патриарх Иаков, внук на Исаак и правнук на Авраам*.

* Авраам (от евр. "баща на множество") - библейски патриарх, родоначалник на избрания еврейски народ, призван от Господа за опазване на истинската вяра. Историята на неговия живот е изложена в книга Битие 11:26-25:10; незначителни допълнения към това свещено повествование намираме у Филон, Иосиф Флавий и други иудейски писатели. Исаак (от евр. "смях" - Бит. 21:5, 6) - библейски патриарх, син на престарелите Авраам и Сара, носител на всичките дадени им обещания. Когато той бил на 25 години, Авраам получил от Господа повеление да го принесе в жертва и той с кротост се подчинил на баща си; жертвеният нож, който вече бил повдигнат над него от ръката на баща му, бил отклонен от ангел. Жена на Исаак била Ревека, внучката на неговия месопотамски чичо Нахор; от нея имал двама сина - Исав и Иаков. Исаак умрял на 180 години. Историята на неговия живот е изложена в книга Битие 17:19-35:29. Иаков - (от евр. "запъващ се") вторият син на Исаак и Ревека, е роден в Лахай-Рой заедно с Исав, когато Исаак бил на 59 години, а Авраам на 159. Историята на неговия живот е изложена във втората половина на книга Битие (от 25 до 50 гл.) Заради кротостта си той се ползвал от предразположението на майка си и с нейно съдействие получил от Исаак благословението, което се полагало само на първородния. На 78 г. от своя живот Иаков, бягайки от отмъщението на брат си, се отправил към Месопотамия, при своя чичо Лаван. По пътя към тази страна, когато бил заспал в Луза, насън му се явил Господ и му обещал от неговото потомство да се роди Изкупителят. В Месопотамия Иаков се оженил за двете дъщери на чичо си, от които имал 12 синове и една дъщеря Дина. След завръщането си от Месопотамия, той живеел в Палестина, като заемал със стадата си становете на Авраам и Исаак. Иаков завършил живота си в Египет, където се преселил при своя син Иосиф. От неговите синове произлезли 12-те колена на израилския народ; той пророчески предсказал тяхната съдба в своето предсмъртно благословение на синовете си. Иаков умрял на 147 години; тялото му, според неговото завещание, било пренесено в обетовната земя. Бел.ред.

Той се родил от втората жена на Иаков, Рахил която била неплодна, докато Бог не я чул и не отворил утробата й за раждане на деца. Първо родила момченцето Иосиф, който бил единадесетият син на Иаков. Вторият син на Рахил бил Вениамин, дванадесетият син на Израиля.

След като родила Вениамин, Рахил умряла и я погребали в Ефрат*, тоест във Витлеем**.

* Иаков погребал Рахил по пътя към Ефрат, тоест във Витлеем и поставил над гроба й паметник (Бит. 35:18, 19). Гробницата на Рахил била добре известна много векове по-късно (1 Цар. 10:2). Местните иудеи и мохамедани и досега се отнасят към гробницата на Рахил с особено благоговение. Арабите се събират тук за тържествени молебени по време на бездъждие. Омъжените жени взимат оттука камъчета и ги носят по време на бременността си. Паметта за самата Рахил се запазила в нейното потомство в последвалите времена. Жителите и старейшините на Витлеем, благославяйки потомството на Вооз и Рут, му пожелавали такова щастие от Бога, каквото Рахил донесла на Израиля (Рут 4:11). Пророк Иеремия, изобразявайки бедствията на пленените иудеи, представя Рахил като прамайка на израилтяните, осиротяла и безутешно плачеща за синовете си, задето ги няма. (31:15) Евангелист Матей в това печално, описано от пророка събитие, вижда препратка към друго, не по-малко печално - избиването на Витлеемските младенци от Ирод: витлеемските деца били от потомството на Рахил, и тя, като тяхна майка, неутешимо плаче, защото ги няма" (Мат. 2:18). Бел.ред.

** Витлеем - град в Палестина: във Ветхия Завет е известен като родина на най-великия иудейски цар Давид, а в Новия - като родина на Иисуса Христа. Той се намира на два часа път южно от Иерусалим и е разположен на два хълма, чиито склонове изобилстват с лозя, а в полите им се простират добре обработвани житни полета. От това плодородие вероятно произлиза и самото наименование "Витлеем" - от евр. "домът на хляба". В древността той се наричал Ефрата (Мих. 5:2) (от евр. "дава плодове"). От времето на Рождеството на Спасителя Христа Витлеем станал свещено място за всички християни. До завладяването на Палестина от мохамеданите (ХV век) Витлеем неведнъж бил разрушаван до основи, а по това време настъпил пълният му упадък, от който се съвзел едва в началото на ХIХ столетие. Сега (края на ХIХ в.) това е неголям град с население до 6000 жители араби, наполовина православни, наполовина католици, който носи названието Бейт-Лахам. ("дом на месото") На мястото на вертепа, или пещерата, в която се родил Господ Иисус Христос, има храм; пещерата се намира под олтаря; стените и подът й са облицовани с мрамор. За място на раждането се смята вдлъбнатината в пещерата, осветявано с 5 сребърни кандила. На пода е вкопана сребърна звезда с надпис на латински: Hic de Virgine Maria Jesus Christus natus est - тук от Дева Мария се е родил Иисус Христос. На три крачки от това място има падина, която се смята за местонахождение на яслите, в които е бил положен Христос. На северозапад от пещерата се простира тесен подземен проход, с престол и кули, а също и с пещерата, където е погребан блаженият Иероним (†420 г.). Бел.ред.

Синовете на Рахил, Иосиф и Вениамин, били много скъпи на Иаков, защото Бог му ги изпратил в залеза на дните му, и освен това те му напомняли възлюбената съпруга Рахил, чиято смърт много го наскърбила. Иаков толкова много я обичал, че заради нея в продължение на четиринадесет години работил на тъста си Лаван. И двамата синове на Рахил били добронравни, целомъдрени и достойни за любов, но особено блаженият Иосиф, у когото от млади години се заселила благодатта на Светия Дух. Когато той станал на седемнадест години, тръгнал да пасе стадата на баща си заедно със своите братя, родени от други майки. Като гледал греховните дела на братята си, Иосиф се гнусял да взима участие в тях. Напротив, обичайки ги с желание да спаси душите им, той довеждал до знанието на баща си някои техни беззакония, за да ги накаже отечески и по този начин да отвърне от своя дом Божия гняв. Иаков, като виждал у него такъв разум, съчетан с целомъдрие и страх пред Бога, го обикнал още повече и му ушил шарена дреха. А братята силно възненавидели Иосиф - едни заради това, че не взимал участие в техните греховни дела и съобщавал за тях на баща им; а други за това, че баща им го обичал повече от тях. Те не можели дружелюбно да разговарят с Иосиф, хвърляли върху него зли обвинения и го клеветели пред баща им. Но Иаков, като знаел добре, че Иосиф е невинен, не им вярвал.