/Поглед.инфо/ От трилогията „Притаени мигове“, книга първа „Срещи“ (Изд. „Захарий Стоянов“, 2023 г.).
Професор инженер Иван Попов – член-кореспондент на Българската академия на науките, беше виден учен и строител на високотехнологичната българска промишленост. Делото му е пример за приложение на научните изследвания в производството, в живата практика.
Десетки индустриални предприятия и научни центрове са изградени с негови плодотворни усилия. Интелектуалната висота, деловите и моралните качества на проф. Иван Попов са съизмерими с най-високи образци. Да се създават български производства на световно равнище – това бе смисълът на неговия живот.
През декември 2007-а се навършиха сто години от рождението на именития българин. Отново имаме повод да изразим възхита и почит към името и делото на учения, строителя, държавника. Дело, равно на творчески подвиг.
Като заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета за наука и технически прогрес той е инициатор на мащабни начинания, новаторски програми. При неговото ръководство се изградиха модерните производствени мощности на електронноизчислителната техника, металорежещите машини с програмни устройства, съвременната радио-съобщителна техника, отбранителната промишленост, тежката химия, АЕЦ „Козлодуй“…
Дейността на инж. Иван Попов се отличаваше с научна вещина и стройна система за реализация. Взискателен към себе си, той ратуваше за високи критерии в работата.
Учил в Европа, заемал отговорни длъжности в заводи извън страната, професорът инженер се изявяваше като истински европеец. Поведението му вдъхваше респект, предизвикваше чувство на уважение. Общуването с него беше удоволствие, от което човек се обогатява с познания. Стилът на ръководителя Иван Попов бе образец на цивилизована човешка мярка.
Многостранно развит деец, той имаше широки познания – от планирането на времето и управлението на технологичните процеси до предписания за здравословен начин на живот; еднакво компетентен, когато говори за компютри, лазери, икономика и за канцерогенни опасности. Строг и сериозен, той беше чувствителен, сърдечен и мил човек. Намери време да обърне внимание на малкия ми син. Подаряваше му кукли марионетки, за да си прави с тях детски представления.
А с какво старание монтираше едни от първите в страната слънчеви батерии на покрива на своята малка вила! Сега тя изглежда като своеобразна Пепеляшка, обкръжена от дворци на вулгарни грабители на народното богатство.
Проф. Иван Попов беше последователен във всичко. Умееше да се съсредоточава върху ясни и високи цели. Загърбваше случайните хрумвания, не се разпиляваше по маловажни задачи. Роб на истината, той смело се противопоставяше на вятърничави предложения, независимо от ранга на техните автори.
В началото на 70-те години на ХХ век имах възможност да се уча и от поведението на Иван Попов в Политбюро на ЦК на БКП. Наричахме го бай Иван, израз на дълбоко уважение към достолепния другар. Той живееше със своята съпруга – немкиня, тихо, скромно. Не обичаше медийния шум. Поставяше най-високо служебните си задължения, гражданските си отговорности. При обсъждането на важни икономически и политически въпроси, говореше компетентно, отстояваше принципни позиции. Беше чужд на маломерните мисли, на бързоръките действия. Предложенията, които правеше, бяха научно обосновани и конструктивни, реалистични. Аргументирано оборваше незрели идеи и проекти. Никого не ласкаеше, не допускаше да го ласкаят. Убеден в своята правота, професорът технолог влизаше в спорове, нерядко и с Тодор Живков.
Проф. Иван Попов бе толерантен, културен и дисциплиниран управленец. Научнообоснованата методологична система за анализ на явленията и процесите в съвременния стопански и обществен живот бе сърцевина на плодотворните му дръзновения. Големите успехи постигаше с усилен и последователен труд, с мъжка воля. Този умен, здравомислещ деец насочваше специалистите към новаторство и творчество.
Проф. Иван Попов ратуваше за модернизацията на производителните сили в цялата страна. За това свидетелстват убедителни факти и примери, разкази на очевидци.
През втората половина на 60-те години проф. Иван Попов прояви особен интерес към стопанския живот на Сливенски окръг. Още помня идеите, които обоснова на пленума на Окръжния партиен комитет по научно-техническия прогрес. Той е съпричастен с развитието на електровакуумното производство, машиностроенето, леката промишленост, изграждането на мощности за електростартери и динама за автомобилостроенето, автоматизирани текстилни машини; съпричастен е и със създаването на научно-производствените центрове.
Големи са неговите заслуги за стопанския напредък и в столичния град. През 70-те години на миналия век тук се създаваше близо една пета от националния доход. В София разгръщаха дейност основните средища на научно-производствения потенциал на страната. Проф. Иван Попов активно подпомагаше нашите усилия при изграждането на мощни териториални научно-производствени комплекси по електронноизчислителна техника, подемнотранспортно машиностроене, радиосъобщения и електропроизводство, металорежещи машини с програмно устройство, черна и цветна металургия, отбранителна промишленост, фармация…
Проф. Иван Попов извърши полезна работа и като председател на Централния съвет на научно-техническите съюзи. Отдели специални грижи за териториалните организации. И днес чудесни сгради на научно-техническите съюзи предоставят широки възможности за разнообразна дейност.
Професорът не само определи високите технологии като вярната посока за напредъка на българската материална култура, но и на практика се зае да ги реализира у нас. Той вгради познания и умения в нетленни паметници на Отечеството през годините на социалистическото съзидание.
Тъжно и жалко е, че разрухата, грабителската приватизация, безогледната реституция прокудиха в чужди страни хиляди висококвалифицирани български специалисти. Сега те увеличават богатството на други държави или изкарват хляба си с несвойствена работа.
– – – – –
Безкористният проф. Иван Попов не можа да се примири с грозните черти на дългия и безпрецедентен български преход от държавен социализъм към неоколониален капитализъм. И тоя почтен интелектуалец не бе пощаден от хулите на безотечественици и чужди гости. Ала той не се сломи. Остана верен на социалистическата идея, на заветите на своя брат антифашист, разстрелян от слуги на хитлеризма. Остана верен на мисията да служи на Отечеството. Въпреки превратностите на времето, въпреки завистта на свои и злобата на чужди.
Крупният учен, строител и държавник Иван Попов си отиде унизен, но не и обезверен; отиде си с надеждата, че създаденият материален, културен, човешки потенциал на жилавата ни нация ще наспори нови резултати.
Дано семената, които посяха ярки личности като проф. инж. Иван Попов, родят отново народополезни плодове. Тая вяра ни крепи и насърчава. Прави ни по-спокойни за бъднините на майка България.
2007 г.
В завода за автоматизирани металорежещи машини със Станко Тодоров, проф. Иван Попов и др. София, 1971 г.