/Поглед.инфо/ На брифинга след пленума на Националния съвет в събота, 1 май, Корнелия Нинова заяви, че трите нови партии в парламента показали „политическа незрялост и липса на култура за политически диалог“ и не можали „да избягат от егото си.“ Което и станало причина да няма правителство с мандата на БСП.

Само че преди да обвиняваш други в липса на култура за политически диалог, първо трябва да погледнеш себе си. И то не в собственото си огледало, а през очите на другите. Ето какво казаха на БСП избирателите само преди месец, на 4-ти април: едва 15 процента от тях гласуваха доверие на партията като носител на алтернатива на статуквото; само 480 146 подадоха гласа си за БСП – най-ниският резултат от 1990 г. насам, от които едва 15.8 на сто са на възраст до 39 години.

По-нататък, с вота си избирателите отредиха на БСП мястото на едва трета политическа сила, вместо на първа, което представлява пълен провал на задачата, поставена от 50-ия Конгрес на партията. Нещо повече, в седем избирателни района БСП остана на четвърто място, сред които 16-ти МИР Пловдив град с 12.65% и 25-ти МИР София град с 14.70% от гласовете, в които водач на листите на партията бе К. Нинова.

Тези резултати налагат преди всичко лидерът да направи сурова и нещадяща равносметка за причините за провала и на първо място – за личната си отговорност. Такава равносметка изисква да си отговориш на цял ред въпроси. Първият – успях ли да култивирам градивен диалог в парламента и обществото с формациите и средите, отхвърлящи управлението на ГЕРБ? И то не само в предизборния период, а далеч преди това – през последните четири-пет години? Така че, независимо от идейни и политически различия, да се стигне до широко ляво и демократично движение, способно да свали от власт Борисов и ГЕРБ. Или напротив – дали крайно агресивният език от парламентарната трибуна не стана една от сериозните причини много хора, които биха подкрепили партията, вместо това да й обърнат гръб и да я оставят без видими партньори и по-широка подкрепа на отминалите избори?

И по-нататък по темата култура за политически диалог: допустимо ли е сега да търсиш подкрепа за съставяне на кабинет от новите партии в парламента, като същевременно раздаваш безапелационни оценки за тяхното поведение от „висотата“ на собствения си провал на изборите? Вместо да покажеш, че разбираш причините за отказа да разговарят с теб, като изцяло смениш тона или най-добре – като отстъпиш на друг, далеч по-диалогичен представител на партията да проведе разговорите с тези партии.

Явната липса на подобна самооценка говори за пълна неспособност „да избягаш от собственото его“, да приемеш, че не си незаменим/незаменима и че интересите на партията, която лидираш, явно налагат да направиш крачка встрани. Но подобно съзнание, разбира се, е несъвместимо със самочувствието, че не признаваш никакви грешки - нито по големи, нито по малки въпроси…

Всъщност, отговорното решение на истински лидер в такива случаи е още във вечерта на изборния провал да си подаде оставката. Без отлагане и без уговорки! И като проява на елементарна политическа култура на поведение, и като даване на шанс БСП да отиде към идващите избори обновена и заредена с необходимата енергия за изборна победа.

Затова, защото „спокойното и трезво“ съхраняване на досегашното статукво в партията нито прекъсва отлива на нейни дългогодишни членове и симпатизанти, нито обещава нещо добро на задаващите се само след два месеца нови парламентарни избори. Това поставя с нова острота добре известният ни въпрос „какво да се прави“. Дори и при сегашните условия две-три неща са напълно изпълними. Първо, Националният предизборен щаб начело с неговия ръководител незабавно да бъдат освободени и да бъде утвърден нов състав, за да бъдат чути посланията на БСП и в средите на самата партия, и в обществото.

Второ, изготвянето на предизборната платформа да се повери на колектива от Комисията за идейно-програмно развитие на НС на БСП, който в края на 2020 г. предложи „Идейни ориентири и предложения за предизборната платформа на БСП“, в които определящо място заемаше постановката, че „в социално-икономическата политика се водим от принципите: „трудът е непосредственият източник на благата”, „социалният капитал е най-важен за напредъка на обществото”, „демокрацията е непълноценна, ако не постига социална справедливост”. От която няма и помен в публикуваната платформа, в която водещата заявка е за „трансформация на икономиката, изградена върху два основни стълба – дигитализация и водородна икономика“!?

Но и нов състав на щаба, и друг колектив за платформата не решават ключовия въпрос – има ли някакъв шанс на задаващите се нови избори БСП да получи повече гласове от катастрофално малкия резултат на току-що отминалите? Краткият отговор е повече от ясен: не, ако „продължаваме напред“ по досегашния начин; да, може би, ако се намерят сили в средите на партията незабавно да започне демонтаж на разрушителната “реформа Нинова“ с първа стъпка нейната оставка.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели