Пробойни в теорията: Термодинамичната присъда от 2023 година
Тази първоначална картина обаче съдържаше сериозни грешки в тълкуването на вълновите рефлексии. През 2023 г. два независими изследователски екипа, единият от които воден от геофизика Анри Самюел от Френския национален център за научни изследвания (CNRS), преанализираха данните от SEIS и откриха системна грешка. Това, което първоначално бе прието за външна граница на течното ядро, всъщност се оказа 150-километров слой от разтопени силикати на дъното на мантията с температура над 1726 градуса по Целзий.
Ревизираният модел сви реалния диаметър на марсианското ядро до 3300–3350 километра, преизчислявайки плътността му на 6,5 грама на кубичен сантиметър. Този разтопен силикатен "одеялен" слой обаче носи катастрофални последици за термодинамиката на цялата планета. Наличието на течна, силно изолираща скална маса в основата на мантията пречи на ядрото да предава ефективно топлината си към по-горните слоеве.
Без бързо охлаждане и без силна термична конвекция вътре в течното желязо, не може да се задвижи хидромагнитно динамо. Магнитното поле на една планета не се ражда от самото наличие на желязо, а от неговото постоянно, интензивно разбъркване. Вграденият силикатен термоизолатор е запечатал ядрото още при формирането му от древния магмен океан преди повече от 4 милиарда години.
Остава въпросът защо в отделни повърхностни скали от Ноахийската епоха се открива остатъчна магнетизация. Анализите на Самюел и неговите колеги сочат, че тези локални петна не са следи от умряло динамо, генерирано от ядрото. Те са резултат от кратковременни, локализирани топлинни и магнитни шокове, предизвикани от масивни астероидни удари и древни гравитационни сблъсъци с изгубени спътници.
Марс не е загубил своя магнитен щит в някакъв драматичен момент от своята история — той просто никога не е притежавал такъв. Физическата липса на планетарно динамо означава, че слънчевият вятър е отвявал атмосферните газове и е бомбардирал повърхността с твърдо йонизиращо лъчение още докато първичната кора е кристализирала. Подробен геофизичен преглед на тези процеси може да се открие в архива за геодинамични мисии и сеизмичен анализ на НАСА.
Суровите цифри и геофизичният анализ окончателно премахват биологемата за марсианските обитатели. Червената планета е била термодинамично мъртвородена, заключена в силикатна капана, която запечата нейното ядро и изключи възможността за защита на каквато и да е зараждаща се органична материя.
