Всичко това изглежда напълно логично от гледна точка на битовата прагматика, но съществува един физически и археологически проблем, който мнозина предпочитат да подминат с мълчание. Самата природа на травертиновите депозити в Абрик Романи, въпреки че осигурява невероятно бързо запечатване на слоевете чрез калцитна инкрустация, създава сериозни затруднения при определяне на хронологичната едновременносто на отделните събития. Тънките слоеве често се застъпват, а радиовъглеродните методи и датирането по уранови серии дават маржове на грешка, които могат да обхващат десетилетия или дори векове. Не може да бъде независимо потвърдено дали виждаме една идеално организирана спалня и дневна на една конкретна група, или става дума за натрупване на преплитащи се микро-епизоди от различни сезони и различни микро-групи, посещавали заслона в течение на стотици години.
Въпреки тези пробойни в теорията за пълна аналогичност със съвременните ловци-събирачи, сухите фактори от терена не могат да бъдат заличени. Когато сравним данните от Абрик Романи с резултати от други палеолитни обекти като пещерата Грота дел Кавало в Италия или заслоните в Дордон, забелязваме една и съща повтаряща се структура. Неандерталската група е разполагала с ограничена енергийна ефективност – добивът на дърва за огрев е изисквал огромни физически разходи в условията на студен, полусух плейстоценски климат. Изразходването на гориво за малки нощни огнища до стената и големи работни огнища в центъра е било строго калкулирано ресурсна стратегия.
В крайна сметка архивното гробище на палеоантропологията е пълно с хипотези, които се сриват при първия досег със суровите седименти. Случаят с каталунския заслон обаче оставя малко място за романтични интерпретации. Анатомичните ни роднини са действали в рамките на строг материален реализъм: ограничено пространство, студ, нужда от хигиена на пространството и технологичен лимит на наличните суровини. Разделението на жилището на зони за работа и почивка не е продукт на висша естетика или внезапен скок в абстрактното мислене, а най-простото, инженерно точно решение за оцеляване в една брутална среда.
