Преди около петдесет милиона години сухоземното животно Пакицет (Pakicetus) — четирикрако създание с размерите на вълк, чиито вкаменелости палеонтолозите отровиха от утаечните скали на днешен Пакистан — е тичало по крайбрежната ивица, ловувайки плитка риба. Днес неговите далечни потомци, сините китове, тежат над 150 тона и съществуват в среда, която ги поддържа единствено благодарение на архимедовата сила. Въпросът защо тези създания не могат просто да „обърнат“ еволюционния си курс и отново да плъзнат по сушата, не е философски, а се опира на брутални анатомични и термодинамични ограничения. Палеобиологичният архив е пълен с примери за видове, достигнали анатомична задънена улица, където пълната адаптация се превръща в окончателен капан.
През 2023 година екип от биолози, оглавяван от изследователи в Университета във Фрибург, Швейцария, публикува мащабен статистически анализ, обхващащ база данни от 5635 вида бозайници. Целта на това картографиране беше да се измери морфологичната гъвкавост на видовете при смяна на местообитанието. Резултатите показаха, че докато полуводните бозайници — като представителите на семействата на тюлените, морските видри и видрата — все още притежават необходимия генетичен и анатомичен ресурс за преход между средите, при плуващите видове промяната е окончателна. Около три процента от бозайниците на Земята, включващи китообразните и сирените, са преминали онази точка на несъвместимост с гравитацията, от която връщане назад няма.
В основата на тази изолация стои простият факт, че водата променя принципите на физическата поддръжка. Плътността на водната среда компенсира липсата на опорно-двигателен апарат, позволявайки на бозайника да трупа гигантска телесна маса, без да влага енергия в изграждане на масивни кости. В течение на милиони години еволюционният натиск тласка китоподобните към увеличение на масата с около 12 процента на всеки милион години — механизъм, предназначен предимно за справяне с бързата загуба на телесна топлина във водата. Но именно този тонаж се превръща в смъртна присъда извън водната среда. На сушата собственoто тегло смазва белите дробове на заседналия кит, спира кръвообращението в вътрешните органи и причинява рабдомиолиза от смачкване на меките тъкани за броени часове.
