Истинската цена на оцеляването в ледниковия капан
За да се разбере защо природата е форсирала този генетичен вариант с такава безмилостна ефективност, учените проведоха серия от експерименти върху лабораторни мишки, в чийто геном беше вградена точно човешката мутация V370A. Резултатите, публикувани през две хиляди и тринадесета година в списание Cell, преобърнаха дотогавашните представи на антрополозите. Освен очакваните промени в дебелината на козината и броя на потните жлези, изследователите установиха, че женските екземпляри с този ген развиват значително по-гъста и по-силно разклонена мрежа от млечни канали в млечните жлези. Този факт премести фокуса на еволюционния анализ от лицето на възрастния човек към оцеляването на новороденото бебе в условията на крайно оскъдни ресурси.
По време на последния ледников максимум, достигнал своя пик преди около двадесет хиляди години, огромни части от Северна Евразия и Берингия са представлявали сурова, слабо осветена от слънцето среда, където достъпът до храна е бил сезонно ограничен, а дефицитът на витамин D е представлявал постоянна заплаха за живота на кърмачетата. В тези високи географски ширини с ниска ултравиолетова радиация майчиното мляко е било единственият сигурен източник на жизненоважни хранителни вещества, мазнини и витамини за бебетата. По-силно разклонените млечни канали, осигурени от мутацията в гена EDAR, са позволявали по-ефективно производство и пренос на хранителни компоненти към кърмачето, което директно е повишавало шансовете му да преживее критичната първа година от живота. Подобни механизми на сурова биологична адаптация към климата и ресурсите разгледахме и в анализа за физиологичните промени при високопланинските популации в Тибет и Андите.
При такава перспектива специфичната форма на клепача и епиканталната гънка се оказват не главната цел на еволюцията, а по-скоро анатомичен спътник или страничен ефект от общата промяна в развитието на кожните и мастните тъкани, диктувана от същия този ген. Разбира се, в научните среди остава отворен въпросът дали веднъж появили се в популацията, тези лицеви черти не са били допълнително подсилени от половия подбор, при който дадена група започва да възприема собствените си специфични белези като естетически еталон и да ги предпочита при избора на партньор. Също така остава дискусионно защо в отделни региони като Южна Африка при бушмените епикантусът присъства без наличието на източноазиатския вариант на гена EDAR, което доказва, че еволюцията често стига до сходни външни форми по напълно независими генетични пътища.
Сухите данни от геномиката и археологията обаче не оставят място за мистификации. Върху човешкото лице не са изписани нито романтични легенди за древни империи, нито загадъчни кодове на изгубени цивилизации. Онова, което виждаме в огледалото или на снимка от степите на Калмикия, е просто материалният отпечатък от хилядолетната борба на човешкия организъм да извлече максимума от оскъдната светлина, да запази топлината и да изхрани потомството си в един свят, в който всяка грешка в биологичната сметка е означавала сигурна смърт преди следващата пролет.