Превръщането на вагон-ресторанта в център на геополитически игри не е художествена измислица, а естествен резултат от географския маршрут. Композицията пресича държави в състояние на постоянна военна и икономическа напрегнатост — Третата френска република, Германската империя, Хабсбургската монархия и затихващата Османска империя. При липсата на бързи телеграфни връзки и шифровани радиоканали в края на XIX век, най-бързият начин да се пренесат конфиденциални документи, контрабанда или лични съобщения между посолствата в Париж, Виена и Цариград са били самите дипломатически куриери и анонимни пътници в купетата на Нагелмакерс. Архивните доклади от онова време показват, че австро-унгарските и руските разузнавателни служби са държали оперативни агенти на ключови гари по трасето просто за да проследяват кои лица се качват и с кого вечерят във вагон-ресторанта.
По-късно литературният мит, формулиран от Агата Кристи, просто стъпва върху реални случки. Заснежаването от 1929 г. край Черкезкьой, когато влакът остава блокиран в преспите за десет дни при минус 20 градуса, показва колко уязвима е била тази машинерия пред природата. По това време в купетата наистина е имало висши турски офицери, френски финансови магнати и британски разузнавачи, а храната е свършила още на втория ден, налагайки купуване на животни от близките села.
Историята на този влак приключва не поради липса на интерес, а поради промяна в геополитическата карта след Втората световна война. Желязната завеса, студената война, твърдите гранични проверки и най-вече навлизането на гражданската авиация правят неколкодневното пътуване по релси икономически безмислено. Редовната линия е окончателно съкратена и спряна през 1977 г., оставяйки след себе си само реставрирани композиции за богати туристи, които купуват не реална логистика, а претоплен спомен за една отдавна изчезнала Европа. Повече за логистиката и архивите на железопътните мрежи от този период може да се открие в анализите за изграждането на източните инфраструктурни трасета на XIX век.
