Капанът на пространствената близост и външната прилика
Тук обаче възниква класическа научна пробойна в теорията, която често подвежда неспециалистите: пространствената близост между два обекта в една долина не доказва тяхната хронологическа или функционална връзка. Фактът, че каменните пръстени лежат недалеч от гробището Куоз ал-Шахид или от руините на Хали бин Якуб, не означава, че са дело на същите хора или че принадлежат към същата епоха. В плодородните речни долини на Близкия изток различните цивилизации, племенни съюзи и исторически периоди буквално се напластяват един върху друг в продължение на хиляди години. Едно съоръжение може да е издигнато през неолита или бронзовата епоха, а на петстотин метра от него да се намира ислямско или средновековно селище, като единственото общо между тях е достъпът до същия водоизточник и същите каменисти тераси.
Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че територията на Саудитска Арабия е буквално осеяна с хиляди мегалитни и каменни структури от най-различен тип – от прочутите правоъгълни мустатили в северозападните провинции до така наречените каменни опашки, ключове и колела в лавовите полета на Харат Хайбар. В последните години мащабните въздушни проучвания в кралството, за които вече сме писали в контекста на новите археологически картографирания на Арабския полуостров, разкриха неподозирана гъстота на тези праисторически конструкции. Външната морфологична прилика между кръговете край Хали и други каменни пръстени на стотици километри разстояние обаче не е доказателство за единна култура или общо предназначение. Една и съща проста архитектурна форма може да възникне независимо на различни места и в различни векове, продиктувана единствено от наличния строителен материал и базовата геометрия.
Какво липсва, за да излезем от фазата на догадките
Докато въздушните снимки си остават само визуален индикатор, истинската работа по обекта край Хали тепърва предстои и тя няма нищо общо с романтичното съзерцание на древни загадки. За да престанат тези структури да бъдат просто любопитни фигури на екрана, учените трябва да приложат целия тежък инструментариум на съвременната археология. На първо място стои въпросът за абсолютната хронология. Тъй като самите камъни не могат да бъдат датирани директно чрез радиовъглероден анализ, изследователите ще трябва да търсят органични остатъци – въглени от огнища, кости или растителни макроостанки – в седиментите под основата на каменните редове или в прилежащите културни слоеве. Друг надежден метод в подобна аридна среда е оптически стимулираната луминесценция, която може да установи кога за последен път песъчинките под долната страна на положените камъни са били изложени на слънчева светлина, фиксирайки точния момент на строежа.
Паралелно с датирането е необходимо детайлно триизмерно лазерно сканиране и фотограметрично заснемане на целия комплекс, за да се отсеят истинските конструктивни детайли от естествените геоложки процеси и по-късните намеси на местни пастири. Често при теренна проверка се оказва, че част от линиите, които от въздуха изглеждат като прецизни спирали, всъщност са резултат от преизползване на по-стари зидове или ерозионни процеси при сезонните порои в долината. Едва след като се натрупа масив от стратиграфски данни, находки от керамика или каменни сечива и прецизна карта на терена, ще може да се даде трезв отговор дали в Ал Кунфуда сме свидетели на древен център за наблюдение на небесната механика, или на прагматично стопанско съоръжение, чиято форма изглежда загадъчна единствено защото я гледаме от стотици метри височина.