Когато сателитната или въздушната камера погледне надолу към западната периферия на Арабския полуостров, пустинята престава да изглежда празна и хаотична, но точно тук започва най-големият капан за съвременния наблюдател. По информация на изданието Arab News в провинция Ал Кунфуда, административно попадаща в района на Мека, са регистрирани сложни геометрични струпвания от камъни в околностите на град Хали. На кадрите отвисоко ясно се различават отделни пръстени, разположени в непосредствена близост един до друг, както и по-малки окръжности, прецизно вложени в периметъра на значително по-големи каменни обръчи. На нивото на човешкия поглед от земята тези съоръжения почти напълно изчезват, сливайки се с неравния терен, доминиран от тъмна вулканична скала и напукани почвени петна с променлива пигментация. Този оптичен контраст между невидимото от земята и очебийното от въздуха винаги действа като магнит за прибързани тълкувания, но за всеки, който е прекарал достатъчно време в прахта на реални разкопки, липсата на физически контекст е червена лампа.
От гледна точка на суровата логистика и теренната работа, строителите на тези обекти не са влагали усилия в добив и транспорт на суровина отдалеч. Камъните са събирани директно от повърхността на самия обект, което означава минимален разход на енергия и липса на специализирана транспортна инфраструктура. В региони с открита вулканична покривка, каквито са обширни зони от западна Арабия, разчистването на терена чрез подреждане на повърхностния чакъл и валуни в ниски зидове или валове е най-базовият възможен начин да маркираш пространство, да ограничиш добитък или просто да разчистиш парче земя. Въпреки това пресичанията на пръстените и вариациите в техните диаметри подсказват някакъв предварителен замисъл, който излиза извън чисто хаотичното изхвърляне на камъни встрани от нивата. Саудитският историк Мохамед Хурайс ал-Мархаби обръща внимание именно на тази подреденост, настоявайки, че разположението на камъните не е случайно и заслужава самостоятелно археологическо проучване, тъй като структурите вероятно са функционирали като част от предварително проектирана система.
Астрономическият рефлекс срещу липсата на копка
В историята на близкоизточната и европейската археология съществува един почти автоматичен рефлекс: щом нещо е кръгло, достатъчно голямо и никой не знае защо е построено, то незабавно бива обявено за древна обсерватория или слънчев календар. Точно в тази посока върви и една от работните хипотези на Ал-Мархаби, според когото кръговете край Хали може да са служили за астрономически или календарни наблюдения. Логиката на подобно предположение звучи примамливо на хартия – древните общности в долината са имали нужда да следят движението на Слънцето, Луната и видимите планети, за да улавят сезонните промени и да планират земеделската си работа. Проблемът с тази версия обаче е фундаментален и опира до липсата на каквито и да било емпирични доказателства на терен. Към момента няма публикувани резултати от археологически сондажи, нито са направени прецизни геодезически замервания, които да докажат, че осите, пресичанията или отворите на тези каменни пръстени действително сочат към точките на слънцестоене, равноденствие или изгрева на конкретни небесни тела.
Това изглежда логично като популярна теория, но има един сериозен методологически проблем: геометрията на кръга сама по себе си е най-естествената форма при ръчно подреждане на камъни около централна точка с помощта на обикновено въже и колче. Да припишеш сложни астрономически изчисления на подобна конструкция, преди да си изкопал дори един квадратен метър от културния пласт под нея, означава да построиш покрива на къщата, без да си проверил дали изобщо има основи. Самият Ал-Мархаби изразява скептицизъм, че съоръженията са използвани за жилищни нужди или като погребални комплекси, но дори това изключване остава в сферата на предположенията, докато кирката и четката не влязат в употреба. В архивното гробище на недовършените археологически хипотези лежат десетки подобни обекти от пустините на Йордания, Сирия и Саудитска Арабия, които десетилетия наред са били смятани за култови или астрономически центрове, докато по-късни разкопки не са ги свели до банални сезонни лагери, кошари или съоръжения за улавяне на повърхностна вода.
Географията на водата и следите в долината Хали
За да разберем защо изобщо някой би хабил човекочасове да реди камъни в този район, трябва да погледнем картата на ресурсите, а не звездното небе. Каменните кръгове се намират в долината Хали, която представлява една от най-плодородните зони в историческия крайбрежен регион Тихама, притиснат между Червено море и стръмните планински вериги на Западна Арабия. В пустинна и полупустинна среда плодородната долина, която събира сезонния отток от планините, е абсолютен магнит за всяка форма на човешка и животинска активност в продължение на хилядолетия. Водата, пашата и възможността за напояване на обработваеми площи правят долината Хали естествен коридор за придвижване и уседналост, което обяснява високата концентрация на разнородни старини в този периметър.
Теренната работа на самия Мохамед Хурайс ал-Мархаби в околността потвърждава интензивното присъствие на хора в миналото, макар и без да дава пряка връзка с каменните спирали. По време на предишни проучвания историкът е изследвал мащабното гробище Куоз ал-Шахид, чиято площ по негови оценки надхвърля двеста и петдесет хиляди квадратни метра. Този огромен некропол свидетелства за демографски мащаб и продължителна обитаемост, които далеч надхвърлят представата за случайни номадски преминавания. Освен това изследователят свързва региона с историческото селище Хали бин Якуб, както и с археологическия обект, известен под името Ал-Сахария. Тези топоними и паметници очертават плътна историческа карта, в която търговията, земеделието и погребалните практики са оставили трайни материални отпечатъци.
