Когато човек се занимава с теренна работа достатъчно дълго, бързо разбира една неприятна за кабинетните учени истина: най-големите пробиви в науката рядко се случват при стерилни, финансирани от държавата разкопки с четчици от камилска козина. Те се случват там, където тежките багери на индустрията режат земните пластове с хиляди тонове дневно, изкарвайки на повърхността геоложки хоризонти, до които никой университетски бюджет не би могъл да се докопа. Точно такъв е случаят с кариерата „Ашдаун Брикъуркс“ в Източен Съсекс, разположена недалеч от крайбрежието на Бексхил-он-Сий. В продължение на тридесет години Дейв Брокхърст е обикалял калните откоси след тежката техника, събирайки над пет хиляди вкаменелости – от дребни рибни люспи и черупки на сладководни мекотели до фрагменти от кости. Повечето от тези неща биха потънали в някое музейно мазе или в машините за смилане на глина за строителни тухли, ако не беше инатът на човек, който познава всяка жилка в скалата по-добре от геодезистите на компанията. Сред последните му находки, изследвани съвместно с палеонтолозите от Университета в Саутхемптън, изпъкват пет зъба, които нанасят сериозни пробойни в теорията за това как са изглеждали европейските екосистеми в самото начало на периода креда.
Става дума за геоложкия хоризонт Уодхърст Клей, част от по-широката група Уилдън, чиято възраст се фиксира на около сто тридесет и пет милиона години – епохата на валанжина. Досега в научната литература битуваше тихото съгласие, че по това време територията на днешна Южна Англия е била доминирана от едри тревопасни животни като игуанодоните, докато информацията за върховите хищници оставаше фрагментарна и неубедителна. Проблемът при изучаването на месоядните динозаври, известни като тероподи, е чисто механичен и химичен. Техните кости са кухи, леки и крехки, за да позволяват бързо придвижване и да намаляват общата маса на тялото. Когато такова животно умре в условията на влажна заливна низина, костите му се разпадат, биват разнасяни от мършояди или смазвани от седиментите, преди да успеят да се минерализират. Зъбите обаче са друга работа. Покрити с дебел слой плътен емайл, те са практически неразрушими в геоложки мащаб, а освен това динозаврите ги сменят през целия си живот подобно на съвременните акули и крокодили. Един хищник губи стотици зъби докато се храни, което превръща тези малки, често едва едносантиметрови парчета минерал в най-надеждния архив за присъствието на даден вид в конкретен пласт.
Геология на калта и анатомия на захапката
Когато екипът от Саутхемптън, включващ изследователи като Крис Баркър и Нийл Гостлинг, поставя находките на Брокхърст под микроскоп и ги подлага на морфометричен анализ, картината на праисторическия Съсекс рязко се усложнява. Първият от идентифицираните зъби принадлежи на представител на надсемейство Тиранозавроидея. Това е първото категорично доказателство за присъствието на тиранозаври в седиментите на групата Уилдън от тази възраст на територията на Великобритания. Разбира се, тук не говорим за шесттонния гигант Тиранозавър рекс, който ще се появи в Северна Америка близо седемдесет милиона години по-късно. Става въпрос за негов ранен роднина, чиято дължина се оценява на около пет метра – колкото голям съвременен микробус, но с череп, конструиран за смазване. Зъбът, открит в Бексхил, е странично сплескан и притежава характерни назъбвания по предния и задния режещ ръб, наподобяващи острието на нож за пържоли. При палеонтологичния анализ се гледа не просто формата на зъба, а плътността и геометрията на тези микроскопични зъбци, наречени дентикули. Именно тяхното съотношение позволява на учените да отсеят тиранозавроидите от другите групи тероподи. Този петметров хищник очевидно е заемал нишата на активен ловец на едра плячка в откритите части на заливната равнина, където е можел да преследва млади игуанодони или по-дребни бронирани динозаври.
Вторият зъб в колекцията на Брокхърст променя изцяло представата за хранителната конкуренция в този район, защото принадлежи на спинозаврид. За разлика от сплесканите, режещи зъби на тиранозаврите, зъбите на спинозаврите са конични, с кръгло напречно сечение и фини надлъжни бразди по емайла, почти без назъбване. Тази инженерна конструкция не е предназначена за разкъсване на плът и трошене на кости, а за пробождане и задържане на хлъзгава, съпротивляваща се плячка, най-вече едра риба и водни влечуги. Съдейки по размерите на фосила, животното от Бексхил е достигало дължина от около седем метра, което го прави най-едрия потвърден хищник в тази конкретна екосистема. Присъствието му е напълно логично от гледна точка на палеогеографията. Преди сто тридесет и пет милиона години днешният Източен Съсекс не е бил хълмиста провинция с пасища, а обширна крайбрежна лагуна и речна делта с топъл, субтропичен климат, прорязана от бавно течащи реки, блата и плитки езера. В такава среда седемметров полуводен хищник се чувства в свои води, патрулирайки по плитчините, докато петметровият тиранозавроид дебне по по-сухите речни тераси.
Третият идентифициран зъб внася още по-голяма плътност в тази праисторическа картина, тъй като е определен като принадлежащ на дромеозаврид – група малки, пъргави и вероятно оперени хищници, към която спада и прочутият велоцираптор. Зъбите на дромеозаврите са дребни, силно извити назад като кукички и с много специфична разлика в размера на назъбванията по предния и задния ръб. Тяхната роля в екосистемата на Уодхърст Клей е била на опортюнистични ловци на дребна плячка – гущери, ранни бозайници, земноводни и малките на по-големите динозаври. Към тези три ясно разпознати групи се добавят и още два фосилизирани зъба от същата серия, обозначени в научните доклади като образци D и E, чиято точна принадлежност засега остава под въпрос. Това е типичният сблъсък с реалността на теренната палеонтология: фосилният запис никога не е пълен каталог, а купчина счупени парчета, където понякога емайлът е твърде износен от дъвчене или от речния пясък, за да позволи категорична диагноза до ниво род или вид.
