Когато човек разглежда топографските карти на Заилийския Алатау от края на петдесетте години на миналия век, веднага прави впечатление сляпата вяра на тогавашните проектанти в непоклатимостта на планинския релеф. На седемдесет километра източно от Алмати, на хиляда седемстотин и шестдесет метра надморска височина, се е намирал естествен басейн с дълбочина близо осемдесет метра и дължина почти два километра. Езерото Исик не е било резултат от човешка инженерна мисъл, а продукт на древно свлачище, което преди около осем до десет хиляди години е преградило дефилето на едноименната река с естествена каменна дига. Тази геоложка конструкция е изглеждала монолитна за туристите, пристигащи с редовните автобуси от столицата на Казахската съветска социалистическа република, но за всеки хидролог или глациолог тя е представлявала бомба със закъснител, надвиснала директно над гъсто населената долина и разположения надолу по течението град Исик. Над самото езеро, на височина над три хиляди и триста метра, се разполагат ледниците Жарсай и Палгов, чието интензивно топене през горещите летни месеци пълни нестабилни моренни язовири, удържани единствено от лед и ронливи скални отломки.
През неделния ден на 7 юли 1963 година термометрите в Алмати отчитат тридесет и два градуса на сянка, което превръща асфалтираното шосе към планината в непрекъсната колона от препълнени автобуси и лични автомобили. По спомените на тогавашния директор на туристическата база „Исик“ Иван Аушев, публикувани десетилетия по-късно в казахстанската преса, в този ден в района на езерото са се намирали няколко хиляди души, дошли да избягат от задухата в равнината. Туристическата инфраструктура по онова време е била добре развита за съветските стандарти, включвайки двуетажен хотел, ресторант, кей за лодки и множество почивни станции на различни ведомства. Логистиката на почивния ден обаче се сблъсква челно с протокола на висшата партийна номенклатура в Москва. В същата неделя на езерото пристига правителствена делегация, водена от първия заместник-председател на Министерския съвет на СССР Алексей Косигин и първия секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Казахстан Динмухамед Кунаев. В програмата е била включена и първата жена космонавт Валентина Терешкова, която в последния момент отменя участието си, но мерките за сигурност около останалите високопоставени гости са въведени в пълен обем.
Протоколната блокада и капанът край речното корито
За да се осигури спокойствието и безопасността на Косигин и Кунаев, подразделения на милицията и държавната сигурност отцепват целия десен, по-висок и полегат бряг на езерото Исик, където традиционно са се разполагали основната част от излетниците и организираните групи. Обикновените граждани, пристигнали с утринните рейсове, са изтласкани от охраната към тесния ляв бряг и най-вече в долната част на дефилето, непосредствено покрай коритото на река Исик, под самата естествена преграда на езерото. От гледна точка на планинската безопасност това пренасочване на човешкия поток представлява класическа административна грешка с фатални последици, тъй като ниската тераса край реката няма никакви естествени пътища за бърза евакуация при покачване на нивото на водата.
Докато официалната делегация обядва в правителствената вила, на петнадесет километра нагоре по течението, в зоната на ледника Жарсай, започва верижна физическа реакция, която остава напълно незабелязана за хората край водата. Заради необичайно високите температури през юни и началото на юли подземните канали в ледниковата морена се запушват, налягането в езерото Жарсай превишава критичната граница на ледената преграда и огромна маса вода, смесена с камъни, пясък и изкоренени тяншански смърчове, полита надолу по стръмния склон. Този плътен, тежък поток, известен в геологията като сел, се движи със скорост от около десет метра в секунда и носи в себе си скални блокове с тегло от десетки тонове. При навлизането си в огледалната повърхност на езерото Исик около четиринадесет часа следобед калната лавина предизвиква вълна с височина над петнадесет метра, която буквално изхвърля езерната вода през естествената дига.
Първият удар върху езерото не успява да разруши напълно древния скален праг, но отваря дълбока пробойна в него, през която водата започва да изтича с нарастваща мощ. В рамките на следващите четири часа към басейна се спускат още няколко вторични вълни от разкъсаните високопланински морени, докато към осемнадесет часа естествената преграда не поддава окончателно. По спомени на очевидци и доклади на хидролозите от Института по география в Алмати, целият обем на езерото Исик – близо осемнадесет милиона кубически метра вода – се излива в дефилето за по-малко от половин час. На мястото на прочутия планински курорт остава само зейнала, димяща от прах и кал клисура с натрошени ледени късове и оголено дъно, покрито с дебел слой тиня. Подобни инженерни и природни катастрофи, при които липсата на превантивен мониторинг се съчетава с административно безхаберие, вече сме разглеждали в анализа за скритите аварии в съветската хидроенергетика и промишленото строителство.
