Свидетелства от калното гробище и информационната завеса
Когато водно-каменният вал напуска планинското дефиле и навлиза в равнинната част при град Исик, разрушенията придобиват индустриален мащаб. Стихията помита водохващането на местната водноелектрическа централа, разрушава до основи двеста жилищни сгради, отнася цели улици, овощни градини и лозя, и нахлува в подземните галерии на винарския завод „Исик“, заливайки с тиня десетки хиляди литри отлежали вина. Потокът достига чак до Кулджинския тракт – основната пътна артерия в региона – и принуждава река Исик да промени коритото си, образувайки ново, плитко и мътно езеро в долното течение. Самите Алексей Косигин и Динмухамед Кунаев успяват да напуснат района броени минути преди окончателния пробив на дигата, придвижвайки се по обходен планински път, докато стотици обикновени граждани остават блокирани в капана на разрушените мостове и залетите тераси.
Официалната реакция на съветските власти след бедствието следва добре познатия модел на информационно затъмнение, при който мащабът на човешките загуби се свива до статистически приемливи за пропагандата граници. В кратките съобщения на републиканската преса се споменава за природно бедствие без конкретни детайли, а в закритите партийни отчети броят на загиналите е фиксиран на петдесет и двама души, като в някои по-късни ведомствени справки тази цифра плахо нараства до сто. Независимите изследователи, краеведите и оцелелите участници в спасителните операции обаче поставят под сериозно съмнение тази официална счетоводна отчетност. Проблемът с преброяването на жертвите се крие в самия механизъм на селовия поток, който при спирането си в равнината мигновено се втвърдява до консистенцията на бетон.
Спасителните екипи, съставени от войници от Алматинския гарнизон и доброволци, работят седмици наред с тежка техника и лопати, но огромна част от телата така и не са извадени от многометровите наноси от камъни и кал. Според спомените на местни жители и служители на туристическата база, само в района на пионерските лагери и почивните станции край реката са изчезнали безследно стотици хора, чиито имена не попадат в официалните списъци, тъй като са пътували без предварителна регистрация с градските автобуси. Твърденията на някои съвременни казахстански публицисти, че загиналите надхвърлят хиляда души, не могат да бъдат независимо потвърдени поради липсата на пълни архивни регистри на пътникопотока от онзи ден, но разминаването между официалните петдесет и двама души и реалния брой на изчезналите остава очевиднo.
Географската ампутация и невъзможното възстановяване
След юлската катастрофа от 1963 година районът на езерото Исик се превръща в мъртва зона за повече от две десетилетия. На мястото на бившата перла на Заилийския Алатау зее огромна каменна яма, по дъното на която криволичи тънък поток мътна вода. Едва в средата на осемдесетте години съветското правителство отпуска средства за мащабно хидротехническо възстановяване на басейна, като по протежение на дефилето са изградени серия от стоманобетонни селезащитни язовири, предназначени да улавят бъдещи кални свлачища. Строителните работи приключват в началото на деветдесетте години, точно по време на разпада на Съветския съюз, когато държавното финансиране за поддръжка на планинската инфраструктура рязко пресъхва.
Днешното езеро Исик представлява едва бледа сянка на водоема от старите пощенски картички – неговата площ е намаляла почти наполовина, а дълбочината му не надвишава тридесет и пет метра. Разрушените хотели, ресторанти и кейове никога не са възстановени в предишния им вид, а самият път до езерото остава тесен и уязвим при проливни дъждове. За съвременните геолози случаят от 1963 година остава христоматиен пример за това как пренебрегването на суровите природни процеси в името на политическия комфорт и бързото курортно усвояване води до неизбежен сблъсък с физическите закони. Над Алмати и днес висят десетки високопланински моренни езера, чийто леден обем намалява с всяка изминала година, напомняйки, че границите между цивилизацията и планинската стихия в Централна Азия се удържат единствено от крехки бетонни диги и постоянен инженерен надзор.