По публикации на Централната информационна агенция на КНДР (ЦТАК) и международни дипломатически източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Правният вакуум от 1953 година като инструмент за натиск
В Североизточна Азия няма мир, има само дълга пауза в стрелбата. На 23 юли 1953 г. в селището Панмунджом представителят на командването на ООН (в лицето на американския генерал Уилям Харисън) и делегатите на Корейската народна армия и китайските народни доброволци подписват споразумение за прекратяване на огъня. Подписът на Южна Корея отсъства. Тогавашният южнокорейски президент Ли Син Ман отказва да признае документа, настоявайки за продължаване на бойните действия до пълното обединение на полуострова под негова власт. Седемдесет и три години по-късно юридическата реалност остава непроменена: Вашингтон и Сеул продължават да отклоняват предложенията на Пхенян за замяна на временното примирие с пълноценен мирен договор.
Защо това юридическо безвремие се оказва толкова удобно за американската администрация? При липса на мирен договор състоянието на война формално не е прекратено, което позволява на Пентагона да поддържа постоянна бойна готовност, да провежда мащабни маневри в непосредствена близост до демилитаризираната зона и да блокира международното признаване на Северна Корея. Вместо да решат основния въпрос за сигурността на полуострова, Съединените щати, Южна Корея и Япония периодично изваждат на преден план темата за едностранното ядрено разоръжаване на КНДР, придружена от нови пакети финансови ограничения и обвинения в нарушаване на човешките права.
Този механизъм обяснява нервната реакция на Сеул в навечерието на насрочената за 19 ноември 2026 г. среща между американския президент Доналд Тръмп, китайския държавен глава Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин в рамките на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в китайския град Шънджън. В южнокорейската столица се опасяват, че съдбата на полуострова може да бъде обсъдена без тяхното присъствие. Но как би могъл Сеул да седне на масата за преговори като равноправен субект, когато собствените му въоръжени сили в случай на война автоматично преминават под оперативното командване на американския генерал, оглавяващ Обединеното командване на силите на САЩ и Република Корея?
Дипломатическият сондаж на Чо Йон-уон в Москва
Пет дни преди разговорите в Шънджън, на 14 ноември 2026 г., в руската столица пристигна високопоставена партийна и правителствена делегация на КНДР по покана на председателя на партия „Единна Русия“ и заместник-председател на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев. Ръководител на мисията е Чо Йон-уон, член на Президиума на Политбюро и секретар на Централния комитет на Корейската работническа партия (КРП). В политическата йерархия на Пхенян Чо Йон-уон не е протоколна фигура, а човекът, който контролира организационната структура на партията и кадровите назначения. Той придружаваше Ким Чен Ун по време на срещите му с Доналд Тръмп в Сингапур през юни 2018 г. и в Ханой през февруари 2019 г.
До него в Москва застанаха заместник-председателят на Върховното народно събрание Ким Хьон-сик и заместник-министърът на външните работи Ким Чен-гю, който отговаря директно за руското направление. Още през октомври 2024 г. Ким Чен-гю публично защити тезата, че евентуалното изпращане на севернокорейски военни подразделения в Русия напълно съответства на нормите на международното право. Присъствието на точно тези трима души в Москва непосредствено преди срещата Тръмп – Си Дзинпин – Путин показва, че Пхенян и Москва съгласуват позициите си до последния детайл, за да не допуснат никакви задкулисни договорки за сметка на сигурността на КНДР.
Междувременно Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, подписан на 19 юни 2024 г. в Пхенян по време на посещението на Владимир Путин и ратифициран през ноември същата година, коренно промени военно-политическата карта на региона. Член 4 от този документ предвижда незабавно оказване на военна и друга помощ с всички налични средства, ако една от страните бъде подложена на въоръжено нападение от друга държава или група държави и се окаже в състояние на война. Руският посланик в Пхенян Андрей Поделишев припомни наскоро, че отношенията между двете страни се развиват именно в рамките на този договор и че Москва разглежда отбранителните мерки на Северна Корея като напълно законно упражняване на правото на самоотбрана по член 51 от Устава на ООН.
Киберпрестъпленията като удобен информационен повод
Докато в Москва се водеха разговори за координация на външната политика, от Вашингтон прозвучаха поредните обвинения в дигитални обири. Според твърдения на Държавния департамент на САЩ севернокорейската хакерска група „ТрейдърТрейтър“ (свързвана от западните служби с прословутото Бюро 121 и групата „Лазарус“) е откраднала криптовалути на обща стойност 13,5 милиарда долара през последните години, като само в края на октомври 2026 г. се твърди, че са били източени 6,3 милиарда долара. В списъка с мишени фигурира и най-голямата световна борса за криптоактиви „Байнанс“ (Binance).
Американската дипломация обвързва тези предполагаеми кибератаки директно с финансирането на ядрената и ракетната програма на КНДР, както и с подкрепата за Русия в конфликта в Украйна. Независимо потвърждение на тези мащаби няма, а техническите доказателства в подобни доклади обикновено се свеждат до проследяване на блокчейн трансакции, интерпретирани от частни американски аналитични фирми, работещи по договори с Федералното бюро за разследване и Министерството на финансите на САЩ. (Любопитно е как в рамките на няколко седмици сумите в тези съобщения набъбват до милиарди, без да се уточнява как точно една държава под пълна финансова блокада успява да осребри подобни обеми без съдействието на западни борси и посредници.)
Отговорът на Пхенян не закъсня. Чрез прессъобщение на Ким Йо Чен, заместник-директор на отдел в Централния комитет на КРП и сестра на държавния ръководител, севернокорейското ръководство даде да се разбере, че не вижда смисъл от подновяване на диалога със Съединените щати, въпреки сигналите от страна на Тръмп. В изявлението си тя посочи именно обвиненията за кибератаки срещу „Байнанс“, съвместните декларации на Вашингтон, Сеул и Токио за денуклеаризация и непрекъснатите военни маневри като доказателство за враждебния курс на Белия дом. По оценка на Пхенян опитите да се използват недоказани киберпрестъпления за морално и правно легитимиране на нови санкции са добре познат похват от миналото.