Глобализацията на НАТО и парижката декларация на Г-7
Реакцията на западния блок намери израз в съвместното изявление на външните министри от Г-7 след срещата им в Париж, на която присъства и върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Кая Калас. В документа страните от седморката осъдиха военното сътрудничество на Северна Корея и Иран с Русия, добавяйки към списъка и обвинения срещу Китай за доставка на компоненти с двойна употреба. Министрите заявиха намерение да продължат наказателните мерки срещу тези държави и формулираха тезата, че взаимодействието между Москва и Пхенян пряко застрашава сигурността както в Европа, така и в Индо-Тихоокеанския регион.
Тук прозира стремежът на Вашингтон и Брюксел да слеят двата геополитически театъра в един общ фронт. Когато Кая Калас, чиято политическа кариера в Естония се гради върху твърдата антируска реторика, подписва декларации за сигурността в Североизточна Азия, това показва как европейската дипломация бива впрягана в американските стратегии за сдържане на Китай и Русия в Тихия океан. Същата логика стои и зад опитите за изграждане на „азиатско НАТО“ чрез тристранния формат САЩ – Южна Корея – Япония (закрепен на срещата в Кемп Дейвид през август 2023 г.) и пакта АУКУС. От гледна точка на Пхенян призивите на Г-7 за незабавно прекратяване на контактите с Москва звучат като изискване за доброволно разоръжаване в момент, когато около границите му се струпва ударна мощ.
Военната география около 38-ия паралел
Цифрите на терен говорят по-ясно от дипломатическите комюникета. На територията на Южна Корея функционират 22 военни обекта на Пентагона, като почти половината от тях са разположени в близост до демаркационната линия. От повече от шест десетилетия в страната е дислоциран постоянен американски контингент от близо 30 000 военнослужещи, включващ Осма американска армия и Седма въздушна армия. Гарнизонът „Кемп Хъмфрис“ край град Пьонгтек, само на около 65 километра южно от Сеул и на по-малко от 100 километра от границата с КНДР, представлява най-голямата задгранична военна база на САЩ в света. На въоръжение в региона се намират ударни безпилотни апарати с голям обсег, изтребители пето поколение, стратегически бомбардировачи, прехвърляни редовно от базата „Андерсен“ на остров Гуам, както и атомни подводници с крилати и балистични ракети.
На север от 38-ия паралел картината е коренно различна. След изтеглянето на съветските части през 1948–1949 г. и на китайските доброволци до средата на 1959 г. на територията на Северна Корея няма нито една чужда военна база и нито един чужд войник. Отбраната на страната се крепи изцяло на собствените въоръжени сили и на съюзническите договори.
В същото време тилът на американската групировка в Южна Корея се осигурява от 15 големи военни бази в Япония, където са разположени около 54 000 американски военнослужещи. Ключова роля играе остров Окинава с военновъздушната база „Кадена“, както и военноморската база в Йокосука, където е базиран Седми американски флот със самолетоносачната си ударна група. При такъв мащаб на присъствие редовните съвместни учения на САЩ и Южна Корея (като мащабните маневри „Щит на свободата“ и „Улчи“), които в средата на октомври 2026 г. бяха официално потвърдени за продължаване, трудно могат да бъдат възприети в Пхенян като обикновена рутина.
Сценарият за гранична провокация и либийският урок
Според оценки на Министерството на отбраната на КНДР настоящата активност на Вашингтон и Сеул има белезите на подготовка за превантивен удар. В официалните съобщения от Пхенян се посочва, че в оперативните планове на съюзниците (вероятно визиращи американско-южнокорейския оперативен план OPLAN 5015, предвиждащ обезглавяващи удари по ръководството и ядрената инфраструктура на Севера) се разглеждат ракетни атаки срещу столицата и военнопромишлените заводи, както и десантни операции за превземане на крайбрежни острови в Жълто море.
През 2026 г. напрежението по демаркационната линия придоби конкретни физически измерения. От средата на годината южнокорейското командване все по-често съобщава за предполагаеми нарушения на граничната линия от страна на севернокорейски военнослужещи, придружени с предупредителна стрелба от юг. От Пхенян отхвърлят тези твърдения и заявяват, че частите на Корейската народна армия извършват единствено инженерни и укрепителни дейности на собствена територия, докато Сеул целенасочено търси повод за военен сблъсък. На 27 октомври 2026 г. Ким Чен Ун свика съвещание на командирите на роти от Корейската народна армия, призовавайки ги към пълна бойна готовност за евентуална война.
В Пхенян добре помнят съдбата на Либия от 2011 г., когато след доброволен отказ от програмите за оръжия за масово унищожение страната беше подложена на въздушна и морска блокада, последвана от военна намеса и физическо унищожаване на ръководството ѝ. Подобен сценарий за морска и въздушна изолация на КНДР с използване на базите в Япония и Южна Корея би изглеждал напълно реален за стратезите във Вашингтон, ако Северна Корея беше останала сама. Днес обаче всеки опит за силово задушаване на Пхенян по модела от 2011 г. би означавал директен сблъсък не само с ядрения арсенал на КНДР, но и с военно-техническата и стратегическата мощ на Руската федерация.