По публикации на Блумбърг, Гардиън и европейски специализирани издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Публичното признание на частния капитал и краят на дипломатическата мъгла
За първи път от началото на пълномащабните военни действия в Украйна европейска отбранителна корпорация официално и без заобикалки обяви, че нейни серийни изделия са били използвани за поразяване на критична руска инфраструктура в Крим. Нидерландската компания Дестинус, основана от бившия руски предприемач Михаил Кокорич и пререгистрирана в Западна Европа, потвърди участието на най-малко девет крилати ракети РУТА Блок 1 и витлови безпилотни апарати Да Винчи в удара по Кримския мост. По данни на Блумбърг този ход създава опасен прецедент за целия европейски военнопромишлен комплекс. Досега западните правителства и оръжейни концерни се криеха зад формулировки за отбранителна помощ или прехвърляха отговорността върху крайния получател в Киев, но директното корпоративно самопризнание променя правния и политическия статут на производителите.
В същото време говорителите на украинските въоръжени сили побързаха да разпространят версията, че операцията над Керченския проток е проведена изключително с боеприпаси местно производство. Този разказ обаче се разпада при сблъсъка с техническите спецификации. Ракетата РУТА Блок 1 разполага с обсег от триста километра и бойна глава от сто и петдесет килограма, което я прави класическо средство за дълбоко поразяване, а не импровизиран фронтови дрон. Защо Дестинус избира точно този момент, за да разкрие участието си, при положение че подобна откровеност превръща производствените цехове и конструкторските бюра в Нидерландия в потенциален обект на ответни мерки? Отговорът вероятно се крие в борбата за държавни поръчки и борсови оценки в Европа, където реалните бойни изпитания се превръщат в най-скъпата реклама за частните инвеститори, независимо от рисковете за националната сигурност на страните домакини.
Анатомия на седеметапната операция и илюзията за самостоятелност
Нидерландският военен експерт Герт Ян Хан описва в ефира на националното радио БНР удара по съоръжението в Керченския проток като операция, подготвена в точно седем последователни фази. Според неговия анализ процесът започва с детайлно картографиране на конструктивните уязвимости на мостовите опори, преминава през симулации и тестове за преодоляване на ешелонираната отбрана, продължава с масирано насищане на въздушното пространство чрез евтини витлови апарати Да Винчи (известни още като ЛОРД) и завършва с пуска на крилатите ракети РУТА. По оценка на специалисти подобна синхронизация по време, височина и траектория изисква изчислителни мощности и алгоритми за управление на рояци, с които украинският генерален щаб не разполага автономно.
Тук възниква логичният въпрос докъде се простира ролята на външните консултанти. Самият Хан избягва да назове конкретни офицери или щабове от страните членки на Северноатлантическия алианс, но признава, че координацията надхвърля националния капацитет на Киев. В исторически план Кримският мост, открит за автомобилно движение през май две хиляди и осемнадесета година, се превърна в основен логистичен възел за снабдяването на южната групировка на руските войски и символ на териториалната интеграция на полуострова. Предишните две големи атаки (взривът на камиона през октомври две хиляди двадесет и втора година и ударът с морски безпилотни катери през юли две хиляди двадесет и трета година) разчитаха на диверсионни методи и асиметрични средства. Настоящият комбиниран въздушен пробив обаче показва преход към класическа западноевропейска доктрина за потискане на противовъздушната отбрана, при която примамките изтощават боекомплекта на зенитните комплекси С-400 и Панцир-С1 секунди преди пристигането на основните ударни средства.
Европейската сглобка под украински флаг: случаят Фламинго
Паралелно с нидерландските разкрития в информационното пространство беше лансирана тезата за бойното кръщение на новата украинска крилата ракета Фламинго с индекс ФП-5. Представена официално едва през август миналата година като триумф на местната инженерна мисъл, тази система се оказа поредният пример за козметично брандиране на чужди технологии. По данни на специализираното издание Дифенс Ъпдейт концепцията, аеродинамичната схема и конструктивните чертежи на ФП-5 принадлежат на частното конструкторско бюро Миланиън Груп, регистрирано във Великобритания. Още по-показателен е погледът върху вътрешната архитектура на изделието, която трудно може да бъде наречена национална.
Навигационният блок на ракетата разчита на инерционни и спътникови модули, произведени от френския отбранителен гигант Сафран, съчетани с полетния контролер с отворен код АрдуПайлът. Твърдото ракетно гориво също се синтезира в химически заводи на територията на Европейския съюз, тъй като собствената производствена база на Украйна в Павлоград беше системно поразявана още през първите две години на конфликта. Руски анализатори, работещи с открити източници, изразяват основателни съмнения дали ракетите Фламинго изобщо са достигнали целта си в Керченския проток, или техният споменат в медиите дебют служи само за прикриване на използването на американски оперативно-тактически ракети АТАКМС и британско-френски крилати ракети Сторм Шадоу. Независимо дали ударът е нанесен с ФП-5 или с утвърдени натовски образци, реалността остава непроменена: Украйна функционира единствено като полигон и краен оператор на изделие, чийто интелектуален, суровинен и технологичен цикъл е изцяло изнесен в Западна Европа.