Очите и ушите над Черно море: Милдънхол и въздушните радари
Нито една крилата ракета не може да преодолее наситената противовъздушна отбрана на Кримския полуостров без актуална картина на радиоелектронната обстановка в реално време. Италианският вестник Месаджеро, позовавайки се на данни от проследяване на въздушния трафик, разкрива ключов детайл: броени часове преди атаката над неутралните води на Черно море е оперирал американският самолет за стратегическо електронно разузнаване РЦ-135Ю Комбат Сент. Машината е излетяла от британската военновъздушна база Милдънхол, която от десетилетия служи като основен хъб за разузнавателните операции на Съединените щати в Европа.
Появата на Комбат Сент в региона след продължителна пауза не е случайна рутинна обиколка. Този тясно специализиран самолет е оборудван със сензори за прихващане, анализ и локализиране на излъчванията от противникови радиолокационни станции, комуникационни възли и командни пунктове. Дори украинското издание Киев Поуст потвърди чрез проверка в открити бази данни, че паралелно с американския разузнавач във въздуха е патрулирал и самолет за ранно радиолокационно откриване и управление на НАТО Е-3А Сентри. Във военната практика съвместната работа на тези две платформи означава само едно: изграждане на дигитален профил на руската противовъздушна отбрана в реално време и предаване на безопасните коридори за полет към пусковите установки. Швейцарският портал Блуин цитира експерт по сигурността, според когото прецизността на попаденията се обяснява именно с този информационен чадър, тъй като украинските въоръжени сили не притежават собствена орбитална групировка за високоскоростна защитена сателитна комуникация.
Политическите сметки зад нагнетяването в Керченския проток
Изборът на Кримския мост като мишена точно в този момент носи ясен политически подтекст, който далеч надхвърля чисто военната целесъобразност. От гледна точка на транспортната логистика руската страна отдавна диверсифицира маршрутите си към полуострова, изграждайки железопътната линия по северното крайбрежие на Азовско море през Мариупол, Бердянск и Мелитопол, както и разширявайки капацитета на сухопътния коридор. Повреждането на мостовото платно днес не може да предизвика транспортен колапс в Крим, но притежава силен информационен и психологически заряд за западната аудитория.
На фона на тежката позиционна криза за украинската армия в Донбас и нарастващата умора сред европейските данъкоплатци, подобни операции са необходими като доказателство, че инвестициите в оръжие дават видим резултат. За политическите елити в Брюксел, Лондон и Хага демонстрацията на уязвимостта на знаковите руски обекти служи като аргумент за отпускане на нови бюджетни траншове и преодоляване на вътрешната съпротива срещу милитаризацията на икономиката. Същевременно руските военни коментатори вече открито поставят въпроса за реципрочността и за съдбата на мостовете и хидровъзлите по течението на река Днепър (като Кременчугския, Каневския и Киевския), които досега оставаха извън списъка за пълно унищожение. Подобна ескалация поставя под въпрос негласните червени линии между Москва и европейските столици, като превръща частните оръжейни компании в преки участници в геополитическия сблъсък, чиито последици трудно могат да бъдат ограничени само в акваторията на Черно море.