В пустинните райони на Неджд и Хиджаз селекцията никога не се е водила в конферентни зали с оценителни листове. Бедуинските племена от конфедерациите Анеза и Шамар са разчитали на коня като на единственото транспортно и бойно средство в среда, където температурните амплитуди между деня и нощта надхвърлят тридесет градуса, а кладенците са разположени на дни път един от друг. Логистиката на пустинния набег, известен като газзу, е налагала безпощаден естествен подбор: животно с тесни ноздри, слаби копита или неспособност да преработва сухи треви и фурми просто е умирало в пясъка, без да остави потомство. По данни от записките на пътешественици и изследователи от деветнадесети век като лейди Ан Блънт и Карло Гуармани, бедуините са държали най-ценните си кобили вътре в черните си кози шатри не от сантименталност, а за да ги предпазят от крадци и резки застудявания. Кръвните линии, известни като Ал-Хамса, са се пазили с цената на живота на собствениците им, защото всяко отклонение от работните качества е означавало сигурна смърт при следващата схватка.
Физиологията на този пустинен механизъм е подчинена на чистата термодинамика и механична ефективност. Арабският кон притежава специфична структура на скелета с по-къса поясна част на гръбначния стълб, плътна костна тъкан и изключително развита капилярна мрежа близо до повърхността на кожата. При продължително натоварване кръвоносната система извежда топлината от мускулатурата директно към дермата, където изпарението на потта охлажда организма много по-бързо, отколкото при тежките европейски породи. Когато през седми и осми век арабската кавалерия навлиза в Северна Африка и Иберийския полуостров, а по-късно през единадесети и дванадесети век кръстоносците пренасят трофейни жребци в Европа, тези животни се превръщат в генетичния фундамент на съвременното коневъдство. Английският чистокръвен кон, създаден в края на седемнадесети и началото на осемнадесети век, почива изцяло върху трима внесени от Изтока жребци – Дарли Арабиан, Годолфин Арабиан и Байърли Търк. В Русия граф Алексей Орлов изгражда орловския рисак в конезавода Хреновское, кръстосвайки сивия арабски жребец Сметанка с датски и холандски кобили. Без този източен генетичен ресурс днес нямаше да съществуват нито състезателните хиподруми, нито олимпийският конен спорт.
Дори след като двигателите с вътрешно горене и бронетехниката изхвърлиха кавалерията от военните доктрини през двадесети век, функционалният арабски кон запази своето място в тежките дисциплини. В състезанията по издръжливост на дистанции от сто и шестдесет километра, провеждани по пресечени терени в Близкия изток, Европа и Северна Америка, арабските коне и техните кръстоски доминират напълно. При тези надпревари ветеринарните комисии спират конете на всеки тридесет или четиридесет километра, за да измерят пулса, хидратацията и чревната перисталтика. Животно, чийто пулс не падне под шестдесет и четири удара в минута в рамките на двадесет минути след спиране, се дисквалифицира незабавно. Именно тук пустинната еволюция показва своята стойност.
Паралелно със спортното коневъдство обаче през последните четири десетилетия израсна напълно изолирана и финансово раздута индустрия – шоу коневъдството. В тази сфера конете не се яздят, не пренасят товари и не изминават десетки километри в пресечена местност. Те се извеждат на поводи в затворени манежи, където съдиите оценяват единствено екстериора и артистичното поведение. С нарастването на петролните капитали в страните от Персийския залив и навлизането на частни инвеститори от Европа и Съединените щати, пазарът на шоу коне се превърна в затворена борса за живи предмети на изкуството. В това архивно гробище на здравия разум цената на един жребец или една кобила се определя от степента на извивка на шията и най-вече от профила на главата. Повече за начините, по които пазарните спекулации изкривяват традиционни селскостопански и развъдни практики, може да се проследи в анализа за съвременните тенденции при екстремната селекция на домашни животни.
Анатомия на една скъпа деформация
В стремежа си да постигнат така наречения кукленски или порцеланов вид, развъдчиците започнаха да прилагат агресивен инбридинг – близкородствено кръстосване на животни с максимално вдлъбнат профил на носната кост. В професионалния жаргон тази черта се нарича диш или щучино лице. Докато при класическия пустинен арабски кон леката вдлъбнатина под очите се съчетава с широки челюсти и огромни ноздри, при съвременните шоу шампиони черепът е преминал границата на хипертипа. Наблюдавайки снимките на победителите от световните шампионати в Париж или Скотсдейл през последните години, се вижда коренна промяна в костната структура. Челото е силно изпъкнало напред, носните кости са хлътнали навътре под остър ъгъл, а долната челюст често е скъсена и стеснена.
Тук теорията за естетическото съвършенство се сблъсква с един фундаментален физически проблем. За разлика от хората и кучетата, конете са облигатни назални дишащи животни. Това означава, че анатомията на мекото небце и епиглотиса при коня блокира напълно преминаването на въздух през устната кухина. Конят не може да диша през устата си, дори когато е в състояние на тежък кислороден глад при максимален галоп. Всяко стесняване на носните проходи, всяка деформация на носната преграда или намаляване на обема на синусите действа като клапа, която задушава животното при най-малкото физическо усилие. През 2017 година британският ветеринарен хирург Тим Гретнарт публично алармира пред професионалната общност след появата на снимки на жребчето Ел Рей Магнум, чийто профил наподобяваше анимационен герой. Специалистите по конска хирургия и вътрешни болести посочиха, че при подобна конфигурация на лицевите кости носните ходове са силно притиснати, а горните дихателни пътища функционират на ръба на механичния колапс.
Вместо да коригират критериите си, големите развъдни ферми и шоу организации продължиха да толерират тази морфология, защото тя носи милиони от продажба на замразена семенна течност и ембриони. В резултат на това арабският шоу кон постепенно повтаря съдбата на съвременните брахицефални породи кучета като мопса и английския булдог. При тези кучета вековната селекция по сплескана муцуна доведе до брахицефален обструктивен синдром на дихателните пътища, при който животните не могат да регулират телесната си температура и се задушават при нормална разходка. Когато същият принцип се приложи върху животно, чиято еволюционна програма е създадена за скорост и издръжливост, резултатът е биологичен абсурд.