Генетичните сметки на затвореното развъждане
Стесняването на генофонда около шепа популярни разплодници донесе и втори, още по-тежък удар върху породата. Когато хиляди кобили по целия свят се осеменяват със сперма от няколко десетки модерни шампиона, рецесивните мутации, скрити в техните хромозоми, започват да се срещат все по-често. Ветеринарната генетика вече е идентифицирала и картографирала няколко смъртоносни наследствени заболявания, които се срещат почти изключително при арабските коне и техните преки производни.
Първото от тях е тежкият комбиниран имунодефицитен синдром. Жребчетата, наследили дефектния ген от двамата си родители, се раждат без функционални Т- и В-лимфоцити. Те нямат никаква имунна защита и умират от банални бактериални или вирусни инфекции още в първите пет месеца от живота си, независимо от приложените антибиотици и болнични грижи. Второто заболяване е лавандуловият синдром на жребчето, наречен така заради специфичния сребристо-розов или лавандулов оттенък на козината на засегнатите новородени. Този генетичен дефект причинява тежки неврологични увреждания: жребчетата не могат да се изправят на крака, изпитват постоянни спазми, извиват главата си назад в състояние на опистотонус и неизбежно подлежат на евтаназия в първите дни след раждането.
Към този списък се прибавя и церебеларната абиотрофия – прогресивно неврологично заболяване, при което невроните на малкия мозък започват да умират скоро след раждането. Конете с тази патология губят чувство за равновесие, препъват се, не могат да преценят разстоянията и често получават тежки травми при падане. Съществува и окципито-атланто-аксиална малформация, при която първите шийни прешлени са сраснали с черепа, притискайки гръбначния мозък и водейки до парализа. Всички тези дефекти не са природно бедствие, а директно следствие от счетоводната логика на развъждането, при която титлите от изложбени рингове тежат повече от здравния статус на родителите. Подобни механизми на генетично изтощение при затворени популации са подробно разгледани в материала за рисковете при комерсиалното развъждане на породисти животни.
Разцеплението в породата
Днес в света на арабския кон съществуват две напълно различни животни, които споделят едно и също име в родословните книги на Световната организация за арабски коне, но нямат почти нищо общо като физически възможности. От едната страна са работните и спортните линии – коне с прави или леко вдлъбнати профили, дълбоки гръдни кошове, широки ноздри и здрави стави. Тези животни продължават да печелят тежките маратони в пустинята Руб ал-Хали и планинските трасета в Пиренеите, поддържайки ниски нива на млечна киселина в мускулите след часове непрекъснат тръс и галоп.
От другата страна са изложбените хипертипове, отглеждани в климатизирани конюшни, бръснати до кожа и мазани с масла преди излизане под прожекторите. При тях мускулатурата на крупата и гърба често е недоразвита поради липса на системна работа под седло, а костната система не е подлагана на естественото механично натоварване, което стимулира плътността на костите при младите животни. Когато такъв кон бъде изведен извън манежа и подложен на нормална тренировъчна програма, пробойните в теорията за неговото съвършенство стават очевидни още в първите седмици.
Макар лабораториите в Съединените щати и Европа отдавна да предлагат ДНК тестове за носителство на изброените генетични синдроми, самото тестване не решава проблема с анатомичната деформация на черепа. Генетичният тест може да предотврати раждането на жребче с тежък имунодефицит, ако развъдчикът спазва правилата за подбор на двойките, но никой лабораторен анализ не може да върне нормалния обем на носните кухини, когато пазарът продължава да плаща рекорди за най-изкривената муцуна. В крайна сметка съдбата на една от най-старите и функционални породи на планетата зависи от това дали индустрията ще продължи да третира коня като биологичен атлет, или окончателно ще го превърне в крехък порцеланов сувенир, неспособен да измине и пет километра в пустинята, която го е създала.