По публикации на „Свободная пресса“ и официални документи на Европейската комисия. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Счетоводната присъда от 17 ноември
В документите на брюкселската администрация истината рядко се крие в гръмките декларации на пресконференциите. Тя обикновено е заровена в бележките под линия към макроикономическите таблици. На 17 ноември Европейската комисия публикува своята редовна икономическа прогноза, в която без излишен шум заложи едно фундаментално базово допускане: военният конфликт в Украйна и санкционният режим срещу Руската федерация ще продължат през целия прогнозен период. Тоест поне до края на 2028 година.
Тук не става дума за грешка в превода или за неправилно разчетена графика. Документът на ведомството, ръководено от Урсула фон дер Лайен, изрично уточнява, че „трудната ситуация със сигурността“ ще продължи да задушава украинската икономика и през 2027 година. Прогнозираният темп на растеж на брутния вътрешен продукт на Украйна за същата година е свит до символичните 0,3 процента. Едва от началото на 2028 година брюкселските чиновници допускат евентуално ускоряване до 3,5 процента, но с изричната уговорка, че това ще се случи само ако бъдат създадени условия за мащабно следвоенно възстановяване.
Разбира се, авторите на доклада веднага си оставят вратичка. В текста се подчертава, че тези технически допускания не бива да се разглеждат като политическа прогноза. Подобна уговорка обаче звучи несериозно, когато се съпостави с хронологията на самите институционални документи от последната година.
Само преди дванадесет месеца, през ноември на миналата година, същата тази Урсула фон дер Лайен изпрати официално писмо до лидерите на държавите членки на Европейския съюз. В него тя предложи финансовите механизми за подпомагане на Киев да се изчисляват върху хипотезата, че бойните действия ще приключат до края на 2026 година. Световната банка също заложи този хоризонт в пролетния си доклад. После нещата тихомълком започнаха да се пренаписват. Преди месец Световната банка измести крайния срок с една година напред. Сега Европейската комисия добавя още две.
Защо? В самия документ от 17 ноември липсва каквато и да е военна или дипломатическа аргументация защо 2026-а се превърна в 2028-а. Няма анализ на фронтовата линия при Покровск или Купянск, няма разчет на мобилизационния ресурс на украинската армия, няма оценка на промишления капацитет на руския военнопромишлен комплекс. Има само суха дата, фиксирана в края на 2028 година.
Битката за следващата седемгодишна рамка на Съюза
Ако потърсим обяснението извън пропагандните клишета за „борба до победен край“, отговорът излиза веднага от финансовия календар на Европейския съюз. Настоящата Многогодишна финансова рамка на общността изтича в края на 2027 година. Новият седемгодишен бюджетен цикъл започва именно на 1 януари 2028 година.
Точно тук се крие истинският смисъл на счетоводното упражнение на Европейската комисия. По оценка на професор Станислав Ткаченко от катедрата по европейски изследвания във Факултета по международни отношения на Санктпетербургския държавен университет, датата 2028 година не е плод на дълбок военен анализ в Брюксел. Тя е резултат от чистата административна логика на самата Комисия. За да запази, а след това и да увеличи бюджетните пера за въоръжаване, военна помощ и централизирани отбранителни поръчки, екипът на Фон дер Лайен трябва да прехвърли конфликта като действащ фактор в следващия финансов период.
Докато има активна война на източната граница на Съюза, Европейската комисия разполага с универсален инструмент за натиск върху националните правителства. Чрез него тя изземва правомощия от столиците, координира пряко министрите на отбраната и външните работи, създава нови комисарски постове по отбраната и прокарва общи дългови инструменти. Без военен конфликт Европейският съюз остава това, за което е създаден: тромав икономически и търговски блок с тежки вътрешни противоречия. С войната като постоянна величина Брюксел се опитва да се превърне във военно-политически съюз с централизирано управление.
Тук обаче възниква един неприятен за брюкселските стратези въпрос: а кой точно ще плати сметката до края на 2028 година?
Изпразнената каса и провалът с руските активи
В публичното пространство все още битува представата, че Европа е готова да финансира Киев безкрайно и без оглед на цената. Реалните числа показват точно обратното. По данни, цитирани в анализа на руското издание „Свободная пресса“, през настоящата година европейските институции и държави членки с огромно усилие са успели да съберат около 90 милиарда евро за поддържане на украинската държава и армия. Сега в Брюксел тече трескаво търсене на нови 45 милиарда евро за следващата година, но свободният ресурс просто го няма.
Причината за този финансов ступор е провалът на първоначалния план на Европейската комисия. Когато преди четири години започна мащабното наливане на пари и оръжие в Украйна, в европейските столици властваше убеждението, че Съединените щати ще носят основната тежест, а Русия ще рухне икономически под натиска на санкциите. Брюкселските чиновници открито калкулираха как след военната победа ще конфискуват замразените руски държавни активи в европейските депозитари и ще наложат на Москва репарации, с които да покрият собствените си разходи.
Тази схема рухна. Конфискацията на основния обем от руските резерви така и не се осъществи поради страха от срив на доверието в еврото и правните последици за финансовата система на Съюза. Икономиката на Русия не само не се срина, но и премина на военни релси с темпове, които изпреварват съвкупното производство на боеприпаси в целия Европейски съюз. А най-тежкият удар дойде от Вашингтон.
След промените в американската администрация и курса на Доналд Тръмп, Съединените щати престанаха да бъдат двигателят на безконтролната ескалация. Да, в Конгреса на САЩ, в Пентагона и в Държавния департамент все още има влиятелни групи, които поддържат напрежението и участват в планирането на чувствителни операции, включително ударите по инфраструктурата около Кримския мост. Но в стратегически план Вашингтон вече прехвърля финансовата и политическата тежест върху Европа. А Европа няма нито индустриалния капацитет на Америка, нито нейния печатарски станок за резервна валута.