Пукнатините в европейския монолит
Когато парите свършват, идеологическата дисциплина в Европейския съюз започва да се разпада пред очите ни. Твърдението, че всички двадесет и седем държави членки стоят зад линията на Урсула фон дер Лайен, отдавна е пропагандна фикция.
Унгария и Словакия открито блокират или саботират военните траншове и санкционните пакети, изхождайки от собствените си енергийни и икономически интереси. В България политическата система също навлезе в фаза на отрезвяване и вътрешно преосмисляне на досегашния безкритичен курс. Според оценката на професор Ткаченко следващите държави, в които умората от финансирането на чужда война ще избие на повърхността, са Италия и вероятно Испания. И двете страни имат хронични проблеми с бюджетните дефицити и държавния дълг, за да си позволят лукса да субсидират чужд бюджет за сметка на собствените си социални системи.
Още по-показателно е движението в Северна Европа, където традиционно тонът спрямо Москва беше най-остър. Появиха се информации за възстановяване на директни канали за комуникация между Финландия, Норвегия и руското ръководство, което предизвика остра нервна реакция в Дания и сред ястребите в Балтийските републики. Независимо дали тези контакти все още се пазят в тайна или се опровергават протоколно, самата логика на географията принуждава съседите на Русия да търсят изход от задънената улица, в която ги вкара бюрокрацията в Брюксел.
Позицията на Москва и параметрите от юли 2024 година
На фона на лутанията в Европейската комисия между 2026-а и 2028-а година, позицията на Кремъл изглежда демонстративно статична. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков нееднократно подчерта, че Москва не си поставя изкуствени крайни дати и не работи по календарни графици за приключване на специалната военна операция. За руското ръководство значение имат не датите, а изпълнението на поставените условия.
Тези условия бяха формулирани пределно ясно от Владимир Путин още през юли 2024 година и оттогава не са променяни в посока на облекчаване. Те включват пълно изтегляне на украинските въоръжени сили от цялата административна територия на Донецката и Луганската народни републики, както и от Запорожка и Херсонска области. Освен това Москва настоява за международно признаване на тези четири региона и на Крим като част от Руската федерация, закрепване на неутрален, извънблоков и неядрен статут на Украйна, нейната демилитаризация и денацификация, както и пълна отмяна на всички западни санкции.
Тогава руският президент отправи и едно предупреждение, което днес придобива съвсем конкретни измерения: при отказ от тези предложения и продължаване на бойните действия, реалностите на терен ще се променят и следващите условия за преговори ще бъдат по-тежки за Киев. Две години по-късно виждаме как тази формула работи на практика. Всяко отлагане на преговорите от страна на Запада води до загуба на нови територии, унищожаване на остатъците от украинската енергийна мрежа и топене на живата сила на украинската армия.
Корейският вариант срещу смяната на властта в Киев
Ако прогнозата на Европейската комисия за продължаване на войната до края на 2028 година е по-скоро бюджетна заявка, отколкото военен разчет, как всъщност може да приключи този конфликт? В експертните среди се очертават два основни сценария, като нито един от тях не съвпада с мечтите на Брюксел.
Първият сценарий предвижда формално споразумение, което да фиксира неутралния статут на остатъчна Украйна, пълната забрана за разполагане на чужди войски и бази на нейна територия, свеждането на украинската армия до ограничени сили за вътрешен ред и пълното лишаване на страната от военноморски флот в Черно море. Проблемът при този вариант е въпросът с легитимността на подписа от украинска страна. След изтичането на президентския мандат на Володимир Зеленски, Москва последователно поставя под съмнение правомощията на сегашното ръководство в Киев да подписва дългосрочни международни договори. Затова руската дипломация напълно съзнателно може да изчака провеждането на избори в Украйна и появата на по-прагматична политическа фигура, която да поеме отговорността за капитулацията.
Вторият сценарий не изисква никакъв мирен договор. Това е така нареченият корейски модел, при който бойните действия затихват не заради подписан документ на зелена маса, а поради физическото изчерпване на едната страна. В този вариант фронтовата линия замръзва в момента, в който украинската армия загуби способността си да води организирана отбрана, вътрешната инфраструктура за възпроизводство на военния потенциал бъде окончателно унищожена, а външното финансиране от Европейския съюз и Съединените щати пресъхне под тежестта на собствените им кризи.
Дали Брюксел си дава сметка за тези два изхода, когато вписва 2028 година в своите икономически прогнози? Вероятно да. Но в логиката на европейската бюрокрация признаването на стратегическото поражение означава политически край за сегашния състав на Европейската комисия. Затова за Урсула фон дер Лайен и нейното обкръжение е много по-изгодно да поддържат илюзията за дълга война на изтощение, залагайки я в счетоводните книги за следващите две години, отколкото да обяснят на европейските данъкоплатци защо стотиците милиарди евро потънаха без никакъв резултат. А какво ще остане от самата Украйна до края на 2028 година, в брюкселските таблици изобщо не е изчислено.