По публикации на РИА Новости, „Файненшъл таймс“, „Велт ам Зонтаг“, „Икономист“ и „Вашингтон пост“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Бюджетната математика на 2027 година
Разговорите в Брюксел за финансирането на Украйна отдавна са напуснали сферата на декларативната солидарност и са влезли в сухата територия на счетоводните баланси, лихвените купони и процедурните хватки в Съвета на Европейския съюз. По данни, цитирани в материал на Кирил Стрелников за агенция РИА Новости с позоваване на британския вестник „Файненшъл таймс“, Европейската комисия подготвя механизъм за отпускане на заем от 45 милиарда евро за покриване на военните разходи на Киев през 2027 г. Този инструмент се разглежда като допълнение към вече обсъждания кредитен пакет от 90 милиарда евро, предназначен да запълни дупките в украинския държавен бюджет за периода 2026–2027 г.
Сумата от 45 милиарда евро има строго целево предназначение (закупуване на авиационна техника, зенитно-ракетни комплекси „Пейтриът“ и боеприпаси), докато за гражданските пера на украинската държава остава отделен кредитен ресурс от 37 милиарда евро. Тук се крие първото сериозно разминаване между политическите намерения и макроикономическата реалност в самия Киев. В структурата на украинския бюджет именно невоенните разходи, включващи пенсиите, заплатите в публичния сектор, поддръжката на енергийната мрежа и административното управление, осигуряват вътрешната устойчивост на държавата. Когато европейските финансови институции пренасочват основния обем от ликвидност към военнопромишления сектор, тежестта върху социалната система на Украйна се увеличава, без да има яснота откъде ще дойде покритието при евентуално удължаване на конфликта.
Според оценки в руската публикация подобно разпределение показва, че в Брюксел се дава приоритет на военното сдържане за сметка на гражданската администрация. В същото време западни икономически наблюдатели отбелязват, че финансовите нужди на Украйна през 2027 г. зависят пряко от интензивността на бойните действия и от това дали Съединените щати ще запазят досегашния си дял в подкрепата, или ще прехвърлят по-голямата част от сметката върху европейските столици.
Съпротивата на четворката и капанът на единодушието
Истинският политически сблъсък обаче не е в параметрите на самата сума, а в начина, по който Европейската комисия се опитва да я гарантира. За да избегне риска от блокиране при всяко отделно гласуване, Брюксел, подкрепян активно от германския канцлер Фридрих Мерц, настоява финансирането за Украйна да бъде вградено директно в общата бюджетна рамка на Европейския съюз. По информация от коментираните източници четири държави членки (Чехия, Словакия, Унгария и България) се противопоставят категорично на подобно обвързване.
Тук въпросът опира до фундаменталния принцип на вземане на решения в общността, заложен в Договорите на ЕС (често наричани в публицистиката Хартата на ЕС). Всяко поемане на общ дълг, гарантиран с бюджета на Съюза, както и приемането на Многогодишната финансова рамка, изисква единодушие в Европейския съвет и последваща ратификация по националните конституционни процедури. Присъствието на България в тази група редом с Будапеща, Братислава и Прага променя баланса в Централна и Източна Европа. За София, която има специфични фискални ангажименти и вътрешнополитическа нестабилност, поемането на нови солидарни гаранции за десетки милиарди евро създава директни бюджетни рискове.
Защо Брюксел бърза да върже тези плащания в единен пакет? Защото при отделно гласуване на всеки транш всяко национално правителство разполага с право на вето. Опитът от края на 2023 г. и началото на 2024 г., когато Унгария блокира механизма за 50 милиарда евро в продължение на месеци, показа колко лесно политическият консенсус се разпада при сблъсък с националните интереси. Сега обаче на масата са заложени не просто 50 милиарда евро за четири години, а много по-мащабни суми, които в проектите за следващия програмен период 2028–2034 г. вече достигат 100 милиарда евро. Няма публично потвърждение как точно Европейската комисия възнамерява да преодолее съпротивата на четирите държави, но в европейската практика обикновено се използва комбинация от натиск чрез спиране на средства по кохезионните фондове и търсене на двустранни междуправителствени споразумения извън договорите на ЕС.
Белгийският отказ и недосегаемостта на „Юроклиър“
Зад кулисите на тези бюджетни маневри стои един провален финансов план, който трябваше да избави европейските данъкоплатци от плащането на сметката. Първоначалната идея на редица политици в Брюксел и Вашингтон беше да се използват замразените активи на Руската централна банка, основната част от които (около 180–190 милиарда евро) се съхранява в базирания в Брюксел клирингов депозитар „Юроклиър“ (Euroclear).
Според изнесените в публикацията данни белгийското правителство категорично е отказало както директното отчуждаване на главницата на руските резерви, така и прехвърлянето им в друга юрисдикция, каквото предложение е постъпило от Европейската комисия. Мотивите на Брюксел (в качеството му на национална столица на Белгия, а не на седалище на евроинституциите) са напълно прагматични и нямат нищо общо със симпатии към Москва. „Юроклиър“ е системно важна финансова институция, през която минават трилиони евро транзакции годишно. Едностранната конфискация на суверенни резерви без решение на Съвета за сигурност на ООН или окончателен съдебен акт би разрушила доверието в еврото като резервна валута и би предизвикала изтегляне на капитали от азиатски и близкоизточни суверенни фондове. Освен това Белгия щеше да остане сама срещу десетки арбитражни искове в международни съдилища, а руските ответни мерки биха ударили директно западните активи, блокирани в Русия.
След като вратата към руската главница се затвори (оставяйки на разположение единствено облагането на извънредните лихвени приходи от тези активи, които носят едва 2,5 до 3 милиарда евро годишно), пред Европейската комисия останаха само два инструмента: емитиране на нов съвместен дълг на международните финансови пазари или преразпределяне на средства от съществуващите европейски фондове за сметка на земеделието, регионалното развитие и социалните програми.
