Свят

Европейската комисия предлага 45 милиарда евро военен заем за Украйна през 2027 г. на фона на нарастващ бюджетен дефицит в Германия

/Поглед.инфо/ Предложението на Европейската комисия за отпускане на нов военен заем от 45 милиарда евро за Украйна през 2027 г. поставя под напрежение бюджетната архитектура на Европейския съюз. Според публикации в западната и руската преса четири държави членки, сред които и България, възразяват срещу обвързването на многогодишния бюджет с финансирането за Киев. Докато Берлин и Париж се сблъскват с нарастващи разходи по обслужване на собствените си дългове и вътрешни социални протести, Брюксел търси механизъм да заобиколи националното вето и отказа на Белгия да използва замразените руски активи.

Деж. редактор - д-р Румен Петков 2969 прочитания
2-3a083590c6da__original
Снимката е генерирана с ИИ

По публикации на РИА Новости, „Файненшъл таймс“, „Велт ам Зонтаг“, „Икономист“ и „Вашингтон пост“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Бюджетната математика на 2027 година

Разговорите в Брюксел за финансирането на Украйна отдавна са напуснали сферата на декларативната солидарност и са влезли в сухата територия на счетоводните баланси, лихвените купони и процедурните хватки в Съвета на Европейския съюз. По данни, цитирани в материал на Кирил Стрелников за агенция РИА Новости с позоваване на британския вестник „Файненшъл таймс“, Европейската комисия подготвя механизъм за отпускане на заем от 45 милиарда евро за покриване на военните разходи на Киев през 2027 г. Този инструмент се разглежда като допълнение към вече обсъждания кредитен пакет от 90 милиарда евро, предназначен да запълни дупките в украинския държавен бюджет за периода 2026–2027 г.

Сумата от 45 милиарда евро има строго целево предназначение (закупуване на авиационна техника, зенитно-ракетни комплекси „Пейтриът“ и боеприпаси), докато за гражданските пера на украинската държава остава отделен кредитен ресурс от 37 милиарда евро. Тук се крие първото сериозно разминаване между политическите намерения и макроикономическата реалност в самия Киев. В структурата на украинския бюджет именно невоенните разходи, включващи пенсиите, заплатите в публичния сектор, поддръжката на енергийната мрежа и административното управление, осигуряват вътрешната устойчивост на държавата. Когато европейските финансови институции пренасочват основния обем от ликвидност към военнопромишления сектор, тежестта върху социалната система на Украйна се увеличава, без да има яснота откъде ще дойде покритието при евентуално удължаване на конфликта.

Според оценки в руската публикация подобно разпределение показва, че в Брюксел се дава приоритет на военното сдържане за сметка на гражданската администрация. В същото време западни икономически наблюдатели отбелязват, че финансовите нужди на Украйна през 2027 г. зависят пряко от интензивността на бойните действия и от това дали Съединените щати ще запазят досегашния си дял в подкрепата, или ще прехвърлят по-голямата част от сметката върху европейските столици.

Съпротивата на четворката и капанът на единодушието

Истинският политически сблъсък обаче не е в параметрите на самата сума, а в начина, по който Европейската комисия се опитва да я гарантира. За да избегне риска от блокиране при всяко отделно гласуване, Брюксел, подкрепян активно от германския канцлер Фридрих Мерц, настоява финансирането за Украйна да бъде вградено директно в общата бюджетна рамка на Европейския съюз. По информация от коментираните източници четири държави членки (Чехия, Словакия, Унгария и България) се противопоставят категорично на подобно обвързване.

Тук въпросът опира до фундаменталния принцип на вземане на решения в общността, заложен в Договорите на ЕС (често наричани в публицистиката Хартата на ЕС). Всяко поемане на общ дълг, гарантиран с бюджета на Съюза, както и приемането на Многогодишната финансова рамка, изисква единодушие в Европейския съвет и последваща ратификация по националните конституционни процедури. Присъствието на България в тази група редом с Будапеща, Братислава и Прага променя баланса в Централна и Източна Европа. За София, която има специфични фискални ангажименти и вътрешнополитическа нестабилност, поемането на нови солидарни гаранции за десетки милиарди евро създава директни бюджетни рискове.

Защо Брюксел бърза да върже тези плащания в единен пакет? Защото при отделно гласуване на всеки транш всяко национално правителство разполага с право на вето. Опитът от края на 2023 г. и началото на 2024 г., когато Унгария блокира механизма за 50 милиарда евро в продължение на месеци, показа колко лесно политическият консенсус се разпада при сблъсък с националните интереси. Сега обаче на масата са заложени не просто 50 милиарда евро за четири години, а много по-мащабни суми, които в проектите за следващия програмен период 2028–2034 г. вече достигат 100 милиарда евро. Няма публично потвърждение как точно Европейската комисия възнамерява да преодолее съпротивата на четирите държави, но в европейската практика обикновено се използва комбинация от натиск чрез спиране на средства по кохезионните фондове и търсене на двустранни междуправителствени споразумения извън договорите на ЕС.

Белгийският отказ и недосегаемостта на „Юроклиър“

Зад кулисите на тези бюджетни маневри стои един провален финансов план, който трябваше да избави европейските данъкоплатци от плащането на сметката. Първоначалната идея на редица политици в Брюксел и Вашингтон беше да се използват замразените активи на Руската централна банка, основната част от които (около 180–190 милиарда евро) се съхранява в базирания в Брюксел клирингов депозитар „Юроклиър“ (Euroclear).

Според изнесените в публикацията данни белгийското правителство категорично е отказало както директното отчуждаване на главницата на руските резерви, така и прехвърлянето им в друга юрисдикция, каквото предложение е постъпило от Европейската комисия. Мотивите на Брюксел (в качеството му на национална столица на Белгия, а не на седалище на евроинституциите) са напълно прагматични и нямат нищо общо със симпатии към Москва. „Юроклиър“ е системно важна финансова институция, през която минават трилиони евро транзакции годишно. Едностранната конфискация на суверенни резерви без решение на Съвета за сигурност на ООН или окончателен съдебен акт би разрушила доверието в еврото като резервна валута и би предизвикала изтегляне на капитали от азиатски и близкоизточни суверенни фондове. Освен това Белгия щеше да остане сама срещу десетки арбитражни искове в международни съдилища, а руските ответни мерки биха ударили директно западните активи, блокирани в Русия.

След като вратата към руската главница се затвори (оставяйки на разположение единствено облагането на извънредните лихвени приходи от тези активи, които носят едва 2,5 до 3 милиарда евро годишно), пред Европейската комисия останаха само два инструмента: емитиране на нов съвместен дълг на международните финансови пазари или преразпределяне на средства от съществуващите европейски фондове за сметка на земеделието, регионалното развитие и социалните програми.

Още от Свят

В Китай заработи първата в света 300-мегаватова централа за съхранение на енергия чрез сгъстен въздух
Поглед към Китай

В Китай заработи първата в света 300-мегаватова централа за съхранение на енергия чрез сгъстен въздух

/Поглед.инфо/ Първата в света електроцентрала с мощност 300 мегавата, която използва изкуствено изградени подземни камери за съхранение на енергия чрез сгъстен въздух, беше свързана към електрическата мрежа в провинция Гансу, Северозападен Китай.

17.11.2026 21:45
Съюзът между Москва и Пхенян обезсмисля оперативните планове на Пентагона за Корейския полуостров
Свят

Съюзът между Москва и Пхенян обезсмисля оперативните планове на Пентагона за Корейския полуостров

/Поглед.инфо/ Срещата на върха в Шънджън между лидерите на САЩ, Китай и Русия заварва Корейския полуостров в състояние на правен вакуум, продължаващ вече 73 години. На фона на обвиненията за киберкражби на криптовалута за 13,5 милиарда долара и зачестилите инциденти по 38-ия паралел, посещението на висша делегация от Пхенян в Москва на 14 ноември 2026 г. показва промяна в силовия баланс. Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство с Русия блокира сценариите за силова намеса срещу КНДР.

17.11.2026 21:30
Си Дзинпин: Босна и Херцеговина е важен партньор на Китай в Югоизточна Европа
Поглед към Китай

Си Дзинпин: Босна и Херцеговина е важен партньор на Китай в Югоизточна Европа

/Поглед.инфо/ Вчера китайският председател Си Дзинпин изпрати поздравителни послания до Желка Цвиянович, Денис Бечирович и Дарияна Филипович по повод избирането им за членове на тричленното президентство на Босна и Херцеговина.

17.11.2026 21:15
Вносът на руско ядрено гориво в ЕС скочи осем пъти през 2026 година въпреки плановете за ядрена независимост на стойност 185 милиарда евро
Свят

Вносът на руско ядрено гориво в ЕС скочи осем пъти през 2026 година въпреки плановете за ядрена независимост на стойност 185 милиарда евро

/Поглед.инфо/ Девет държави от Източна Европа се готвят да налеят минимум 185 милиарда евро в изграждането на 18 нови ядрени реактора под лозунга за енергийно откъсване от Москва. Сухите числа от митническата и индустриалната статистика за 2026 година обаче разкриват съвсем различна картина. Докато политиците подписват меморандуми с американски и южнокорейски корпорации, вносът на руско ядрено гориво в ЕС скача осем пъти, а липсата на кадри и кредитен ресурс превръща мегапроектите в дългови капани.

17.11.2026 21:15
Командването на ВСУ запълва пробива на североизточния фланг край Суми с рота от 25-а транспортна авиобригада
Свят

Командването на ВСУ запълва пробива на североизточния фланг край Суми с рота от 25-а транспортна авиобригада

/Поглед.инфо/ Фронтовата линия в Сумска област се измества на дистанция между десет и дванадесет километра от административните граници на областния център, твърдят руски военни публикации. След превземането на село Бариловка и овладяването на горски масиви южно от Юнаковка руските подразделения излизат на непосредствените подстъпи към предградията Битица и Вакаловщина. В същото време се съобщава за остър дефицит на пехота в украинските редици, принудил командването да прехвърли на предната линия охранителна рота от 25-а транспортна авиационна бригада.

17.11.2026 21:00
В Пекин се проведе национална среща за работата на съдилищата
Поглед към Китай

В Пекин се проведе национална среща за работата на съдилищата

/Поглед.инфо/ На 16 и 17 ноември в Пекин се проведе Общокитайската среща за работата на съдилищата, на която бяха представени важните идеи на китайския председател Си Дзинпин по свързани въпроси.

17.11.2026 21:00
Иван Костич: Сърбия взриви европейските сметки – новата власт отказва санкции срещу Русия!
Балкани

Иван Костич: Сърбия взриви европейските сметки – новата власт отказва санкции срещу Русия!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Студентите победиха Вучич, но ще позволят ли на Брюксел да управлява Сърбия? В ексклузивен разговор с Иван Костич, лидер на движение „Двери“ и генерален секретар на Международното движение на русофилите, търся отговор на въпросите, които тревожат Балканите. Защо новата власт отказва санкции срещу Русия? Ще пожертва ли Белград Косово за членство в ЕС? Кой се опитва да разцепи студентското движение? И защо споменът за бомбардировките на НАТО продължава да определя отношението на сърбите към Запада? Разговор за политическото бъдеще на Сърбия и Европа.

17.11.2026 18:30