Медицинският дневник и коронацията
През декември 1550 г., след продължителни политически пазарлъци, компромиси с правата на шляхтата и финансови отстъпки, Сигизмунд Август постига своето. Барбара Радзивил е коронована за кралица на Полша в катедралата „Свети Станислав“ във Вавел. Цената на този успех обаче е физическото разрушение на самата Барбара.
Твърденията за отравяне, организирано от Бона Сфорца чрез италианските ѝ лекари, са популярна хипотеза от векове, но съвременният медицински анализ на запазените документи и писма дава съвсем различна диагноза. Писмата на Сигизмунд Август до Николай „Черния“ съдържат изключително детайлни, физиологични описания на болестта на кралицата през последните ѝ месеци.
Барбара страда от жестоки коремни болки, висока температура, разлагане на тъканите и образуване на открити рани с изключително тежка миризма. Симптоматиката, описана от кралските медици Джовани Антoнио и Влани, сочи към напреднал стадий на рак на шийката на матката или рак на яйчниците с метастази в коремната кухина. През XVI век липсата на антисептици, опитите да се използва живак за лечение и прилагането на агресивни лапапи само засилват мъчението на пациента.
Шест месеца след коронацията, на 8 май 1551 г., Барбара умира във Вавел на 30-годишна възраст. Кралят лично прекарва последните седмици до леглото ѝ, грижейки се за превръзките ѝ — факт, описван от съвременниците с изненада, предвид неприятните миризми и риска от инфекции според тогавашните медицински разбирания.
Траурната логистика и раждането на мита
Последното желание на Барбара е да не бъде погребана в краковската катедрала Вавел сред полските крале, а във Вилнюс — в нейната родна земя. Организирането на погребалния кортеж през май и юни 1551 г. представлява мащабна логистична операция. Тялото е балсамирано по методи, включващи смоли и билки, поставено в оловен ковчег, който е запечатан в друг, от дърво.
Придвижването от Краков до Вилнюс отнема тридесет и четири дни през летните горещини. Пехотни единици, кралска гвардия, висши духовници и самият Сигизмунд Август, който изминава по-голямата част от разстоянието пеш или на кон зад катафалката, преминават стотици километри през кални пътища и горски масиви. Противно на легендите за пълно съчувствие, в редица населени места полската шляхта демонстративно отказва да излезе за почест, запазвайки враждебността си към мъртвата кралица.
Барбара е положена в криптата на катедралата „Свети Станислав“ във Вилнюс. С нейната смърт Сигизмунд Август губи не само съпруга, но и възможността за бързо осигуряване на пряк наследник. Следващият му трети брак с Катарина Хабсбург е пълен провал, остава бездетен и бележи края на династията на Ягелоните през 1572 г.
Легендите за алхимика пан Твардовски и извикването на нейния призрак в Несвиж са по-късен фолклорен нанос от края на XVI и XVII век, подхранван от кабалистичните и окултни занимания, които наистина са били популярни в двора на Сигизмунд Август през последните години от живота му. Инвентарните описи на кралското имущество показват големи суми, изразходвани за мистици, астролози и алхимици, с които монархът е опитвал да компенсира хроничната си депресия и липсата на политически изход.
Финалът на тази история е изписан не в романи, а в съдбата на държавата. Борбата за короната на Барбара отслабва централната кралска власт, укрепва позициите на магнатите и в крайна сметка подготвя почвата за Люблинската уния от 1569 г. Несъмнено [анализите на източните войводства] потвърждават, че Радзивили постигат целта си: те се утвърждават като един от най-могъщите родове в Източна Европа, чието влияние надживява самата Ягелонска династия с векове. Всичко останало са архиви, студени каменни плочи и сенчести коридори във Вилнюс.
