Палеонтолозите от десетилетия обичат да говорят за така наречената Камбрийска експлозия с определена доза мистицизъм, макар зад това звучно понятие да стои просто една сравнително бърза за мащабите на геохронологията промяна във фосилните съхранения. Преди около 530 милиона години в морските седименти изведнъж започват да се появяват минерализирани черупки, твърди екзоскелети и сложни планове на тялото. Дали обаче самият живот изведнъж е решил да стане сложен, или просто средата е позволила биоминерализацията да бъде запазена в скалите, остава спорна тема в научните среди. Последното обемно изследване на Джинлун Яо и неговия екип, публикувано в Continental and Life Evolution, прави опит да сглоби глобален геологичен пъзел. Според техния анализ биологичният скок не е самостоятелно събитие, а директна последица от бавната, но разрушителна машина на дълбоката планетарна тектоника.
Историята започва с разпадането на суперконтинента Родиния преди около 850 милиона години. Това не е бил мирен процес. Разцепването на масивните континентални плочи е съпроводено с разкриването на огромни базалтови провинции и продължителни изригвания. Базалтът има една специфична химическа характеристика: той се разпада под въздействието на дъждовната вода значително по-бързо от гранитните скали. При този химически процес на изветряне от атмосферата се извличат колосални количества въглероден диоксид. Резултатът от тази планетарна химична реакция е бил рязък срив на парниковия ефект, тласкайки Земята в поредица от глобални заледявания, известни в палеоклиматологията като концепцията за Земята-снежна топка.
Заледяването блокира слънчевата светлина, спира голяма част от фотосинтезата в океаните и превръща водната обвивка на планетата в анаеробна пустиня. Според логиката на китайските изследователи именно тази екстремна криза е поставила основите на по-нататъшния сложен живот. В условията на тотална липса на ресурси многоклетъчните форми са добили еволюционно предимство при капсулирането и разпределението на енергия. Разтопената вода по краищата на ледниците е създавала изолирани, обогатени на кислород джобове. С последващото отстъпване на леда и освобождаването на въглероден диоксид от вулканичната активност, планетата рязко е преминала в обратна крайна фаза – прегряване. Тези климатични аномалии са подготвили терена за мекотелесните организми от Едиакарския период, чиито следи днес откриваме в пясъчниците на Южна Австралия и Беломорското крайбрежие на Русия.
Континенталните плочи обаче не спират да се движат. След разпадането на Родиния последва бързо прегрупиране и сблъсък, довел до формирането на нов суперконтинент – Гондвана. В местата на тези колосални тектонични шевове, в периода между 670 и 440 милиона години, се издигат монументални планински вериги. Данните от геодезическите възстановки показват, че най-голямата от тези вериги се е простирала на разстояние от близо 9000 километра. Попадайки в топлите и влажни тропически ширини, тези планини бързо се превръщат в обект на непрекъсната ерозия.
Речните системи от онова време са функционирали като транспортни ленти с огромно натоварване, пренасяйки милиони тонове минерални отломки, глина и преди всичко фосфор към морските басейни. Фосфорът е критичното ограничаващо гориво за живота. Навлизането му в крайбрежните води е предизвикало масивен цъфтеж на водорасли и цианобактерии, които от своя страна започват да бълват кислород като страничен продукт от фотосинтезата. Още по-важно е било физическото зариване на мъртвата органична материя под дебели слоеве отломъчни утайки. Когато мъртвите организми биват бързо погребани в утайката, те не могат да изгният, което предотвратява консумацията на свободния кислород във водата. С течение на времето кислородът трайно се натрупва както в океана, така и в атмосферата.
Твърденията за този масивен сухоземен отток се подкрепят от изотопния състав на древната морска вода. Проби от карбонатни скали от този период показват рязък скок в съотношението на стронциевите изотопи 87Sr/86Sr, достигайки едни от най-високите стойности в геоложката летопис. Това е директен химически подпис за засилена континентална ерозия. Подобни изотопни геохимични анализи бяха разгледани подробно още при изследванията на скалните свити в Южен Китай и Кимбърли, където тектоничният натиск съвпада хронологично с първите твърди органични остатъци.
