Но има и сериозна пробойна в новата теза
Ева-Мария Енгел от Хумболтовия университет в Берлин, която не е участвала в изследването, разглежда обработеното изображение и стига до друго заключение. Според нея върху печата може да се разчете само името на Джер, а предполагаемите знаци за Меретнейт не са достатъчно убедителни. Това е съществено възражение, защото спорът не е за украса върху съд, а за идентифицирането на самия владетел.
И преди това прочитът на Емери е бил оспорван. Част от египтолозите са смятали, че качеството на фотографията не позволява сигурно разчитане на средните два сереха. Друг проблем е формата на името. В ранноегипетската писменост едно име може да се срещне в различни графични варианти, но когато физическият предмет липсва, всяка разлика в знаците тежи повече. Археологът Питър Каплони например отдавна е поставял под съмнение убедителността на първоначалната публикация, а по-късни изследователи също са отхвърляли идентификацията на средните серехи с Меретнейт.
Това изглежда логично, но има един неудобен физически проблем: нямаме оригиналния печат. Не можем да го почистим, да го осветим от друг ъгъл, да сравним релефа му с други отпечатъци или да направим ново изображение с по-съвременна апаратура. Дигиталната обработка подобрява наличния документ, но не възстановява изгубената глина.
И точно затова трябва да се внимава с формулировката „доказано е“. Самите автори на новото изследване предлагат силен прочит на изображението, но академичната дискусия не е приключила. Публикацията в „Pražské egyptologické studie“ описва различни възможности за политическия статут на Меретнейт: съуправител на Джер, самостоятелна владетелка, регент на малолетния Ден или комбинация от тези роли в различни моменти.
Какво всъщност може да се каже за Меретнейт
Най-предпазливата версия вече е достатъчно интересна. Меретнейт е била жена от най-високото ниво на ранната египетска власт, майка на царя Ден и фигура, чието погребение е организирано в царски контекст. Има данни, че е имала административна власт и че името ѝ е било включено в списъци и печати, свързани с царската институция. Това далеч надхвърля представата за декоративна дворцова съпруга. AAncient Near East
По-смелата версия е, че тя в определен момент е била цар в пълния политически смисъл на думата. Именно тук новото изображение от Сакара добавя най-интересния аргумент. Ако двата средни сереха действително принадлежат на Меретнейт, тогава тя е получила един от основните визуални и писмени маркери на царската власт в ранната египетска държава.
Третата версия е по-сложна и вероятно по-близо до действителността: нейният статут може да се е променял според политическата ситуация. Кели и Милър разглеждат възможността тя да е споделяла властта с Джер, след което да е управлявала като регент за Ден и по-късно да е запазила влияние в държавния апарат. Това не е лесна схема за учебник, но ранната египетска монархия очевидно не е била учебникарска система.
И тук сравнението с Клеопатра и Нефертити всъщност подвежда. Клеопатра принадлежи към Птолемеевия Египет, повече от три хилядолетия след Меретнейт. Нефертити е фигура от Новото царство и съвсем различна политическа и религиозна среда. Да поставяме трите жени в един списък само защото са известни женски фигури от египетската история е удобно за заглавие, но почти безполезно за исторически анализ.
Меретнейт е интересна именно защото се появява толкова рано, когато самата държава още се учи да създава институции, да записва собствената си власт и да определя кой има право да я представлява. Ако царският знак върху изгубения печат наистина е неин, тогава архивът е запазил не сензация, а нещо далеч по-ценно: доказателство, че представата ни за ранната египетска монархия е била прекалено подредена.
Засега обаче трябва да остане едно „ако“. Археологията не става по-надеждна, когато липсващ предмет бъде заменен с ентусиазъм. Остава снимката, остава архивът на Емери, остават гробницата, надписите и царските печати, а върху тях трябва да се работи с онова старомодно търпение, което науката понякога изисква. Меретнейт вече има достатъчно основания да бъде разглеждана като една от най-влиятелните жени на ранния Египет. Дали е била и цар в пълния смисъл на термина, новото изследване прави тезата по-силна, но не я превръща в неоспорим факт. Именно тази разлика си струва да бъде запазена.
