Пробойни в извадката и сянката на съмнението
Тук обаче опитният наблюдател трябва да натисне спирачките и да погледне към самото изследване с необходимата доза професионален скептицизъм, защото в науката добрите намерения не компенсират методологичните ограничения. Самите автори на публикацията в Tobacco Control коректно признават два съществени дефекта в конструкцията на своя експеримент, които не позволяват резултатите да бъдат приети като окончателна присъда. На първо място стои изключително малкият мащаб на наблюдаваната група. Извадка от двадесет и двама души е твърде тясна база, върху която да се градят генерални изводи за милиони потребители по света, тъй като при толкова малък брой участници индивидуалните особености, прекарани вирусни инфекции през годината или генетични предразположения могат сериозно да изкривят средните стойности.
Вторият и още по-сериозен проблем в дизайна на проучването е пълната липса на контролна група от непушачи, които да бъдат тествани при абсолютно същите условия и в същия времеви интервал. Без такава база за сравнение остава открит въпросът каква част от отчетения спад се дължи конкретно на електронните цигари и каква част може да е резултат от фактори на околната среда, замърсяване на градския въздух или други неуточнени навици на участниците. Освен това в текста на изследването се посочва, че участниците са пушили предимно електронни цигари, което оставя отворена вратата за така наречената двойна употреба, при която потребителите периодично палят и конвенционални цигари, а миналото им като пушачи преди преминаването към вейп също не е напълно изолирано като променлива. В архивното гробище на медицинските публикации лежат хиляди предварителни доклади с малки извадки, които по-късно са били или потвърдени от мащабни проучвания, или напълно опровергани при по-строг контрол.
Икономическата логика на навика и цената на закъснелите отговори
Въпреки тези сериозни пробойни в теорията и ограничената статистика, посоката, която очертават данните, съвпада твърде плътно с физиката на процеса и с клиничните наблюдения от последните години, за да бъде отхвърлена с лека ръка. Самите изследователи формулират позицията си предпазливо, като подчертават, че макар да са необходими много по-дългосрочни наблюдения с включена контролна група, текущите измервания дават първата ясна индикация за устойчив и клинично значим спад във функцията на белите дробове. В медицинската практика загуба от над двеста милилитра дихателен капацитет за дванадесет месеца при човек под тридесет и пет години е сигнална лампа, която не бива да се пренебрегва, защото загубената белодробна тъкан и еластичност не се възстановяват след спиране на вредния навик, а процесът само се забавя до нормалните за възрастта темпове.
Целият казус около електронните цигари повтаря с изумителна точност историческия сценарий от средата на двадесети век, когато тютюневите корпорации въведоха филтрите и нискокатранните цигари като технологично решение на проблема с рака на белия дроб. Тогава бяха необходими тридесет години и милиони страници клинични архиви, за да се докаже, че пушачите просто вдишват по-дълбоко и по-често, за да си набавят обичайната доза никотин, премествайки пораженията от централните бронхи към периферията на дробовете. Днес логистиката на пристрастяването е още по-ефективна, защото устройството е винаги в джоба, не изисква запалка или пепелник и позволява десетки кратки вдишвания на всеки час в затворени помещения. Докато регулаторните органи и научните институти събират достатъчно големи извадки и чакат да минат десет или петнадесет години, за да излязат с неоспорими статистически доказателства, цяло едно поколение провежда върху собствените си бели дробове мащабен полеви експеримент без предварителен договор и без гаранции за изхода.