Океанската бездна между 200 и 1000 метра под морското равнище е архитектура от студ, смазващо налягане и оскъдни ресурси. В тази среда всяка физическа структура, която се движи през водната колона, се превръща в потенциален център на гравитация за по-малките организми. Данните, публикувани от екипа на М. Емилия Браво от Университета в Буенос Айрес в списание Ecology, описват именно такъв механизъм. При обработка на записите от гмуркане на подводния апарат SuBastian в района на подводните каньони край Аржентина, изследователите засичат Stygiomedusa gigantea — вид, чийто купол надхвърля един метър в диаметър, а четирите гъвкави устни лоба се разпростират на близо шест метра.
Вместо изолиран екземпляр, апаратът регистрира малка микросистема. Под купола и около гънките на медузата се намират 19 млади риби Centrolophus niger. В биологичната литература подобни съжителства между млади риби и сцифозойни медузи са известни като факултативни, което означава, че присъствието на гостоприемник не е абсолютно задължително за физиологичното оцеляване на рибата, но драстично променя шансовете ѝ в среда, лишена от естествени укрития. В открития океан липсват скали, кухини или растителност. Всяко по-едро тяло изпълнява ролята на подвижен заслон среда на нищото.
Презглед на механиката на подводния пакт
Взаимодействието между младите Centrolophus niger и гигантската книдария се опира на чиста изчислителна логика на оцеляването. Медузата от този вид не притежава класически тънконишкови пипала с изразена пасивна токсичност, а разчита на масивните си устни лобове за улавяне на хранителни частици и малки организми. За 19-те риби това пространство предлага двойна полза. От една страна, те получават физическа защита среда от по-големи хищници, които избягват непосредствения контакт с тъканите на медузата. От друга страна, наблюдението показва как поне един от индивидите кълве повърхността на лобовете. Това движение подсказва за обиране на паразити, натрупани отпадъчни материи или директно консумиране на прихваната от медузата храна.
Не е изключено рибите периодично да отхапват и от самите епителни тъкани на гостоприемника си, без това да причинява критична щета на шестметровото същество. Това балансиране между паразитизъм, комeнсализъм и почистване показва колко гъвкави са границите на симбиозата в условия на ограничен хранителен ресурс. За разлика от добре документираната взаимноизгодна връзка в Северното полукълбо между същата медуза и рибата Thalassobathia pelagica, където почистването на паразити е ясно изразено, при Centrolophus niger все още липсват достатъчно измервания, за да се твърди дали медузата получава реална полза от присъствието на пасажа.
