Интересен е и въпросът за темпоралния обхват на този съюз. Не е изяснено дали рибите напускат своя жива защитна купола при навлизане в зряла възраст, когато развиват собствени плувни механизми и физически размери, позволяващи им самостоятелно да се пазят от хищници, или остават свързани с подобни организми по-дълго. В архивите от миналия век – още през 70-те години – съществуват записи за съвместно улавяне на тези два вида в дълбоководни тралиращи мрежи в Северния Атлантик. Тогава данните са третирани като случайност на случаен улов или артефакт на методиката на изваждане на мрежата. Записът от апарата SuBastian обаче елиминира тези съмнения и заковава хипотезата с конкретни координати, дълбочинни профили от 250–257 метра и визуално потвърждение.
Подобни модели на поведение се наблюдават и при други таксономични групи. Примери от близкото минало показват как млади риби плуват в непосредствена близост до отровни ларви на корали или дори ги държат в устата си, като по този начин комбинират химическа защита с транспорт за разпространение на самите корали. Океанът рядко търпи пилеене на енергия. Всяко движение, всяко съжителство и всеки изграден микрохабитат стъпват върху строга функционалност.
Материалните доказателства от експедицията на Falkor Too край Аржентина просто напомнят, че нашите класификации на видовете като самостоятелни единици често са резултат от лабораторна ограничена перспектива. В реалната дълбоководна среда границите между отделните организми се размиват в полза на общи структури за оцеляване, където шестметровата медуза е едновременно ловец, инфраструктура и подвижна екосистема.
