Преди броени седмици чиновниците от регионалното ведомство по опазване на дивата природа публикуваха поредните си стандартни указания за поведение при среща с хищник. Четенето на подобни текстове винаги оставя горчив вкус у всеки, който прекарва повече време в реалната тайга, отколкото зад полираните бюра в Екатеринбург. Документът съветва хората да се движат по открити сечища, да вдигат шум, да вървят в групи и да разчитат на острото обоняние на звяра, който уж сам щял да избегне човешкото присъствие. Това изглежда напълно логично на хартия, но съществува един чисто физиологичен проблем. Гладната мечка не е плашливо горско животно от детска приказка, а мощен, рационален консуматор на калории, чийто инстинкт за самосъхранение се изключва в момента, в който калорийният му баланс падне под критичната точка за презимуване.
Бюрократичният апарат обича стабилните числа и затова продължава да повтаря, че общият брой на хищниците в горите на Урал остава непроменен – приблизително 4500 индивида. В архивните доклади от минали десетилетия ще намерите същите цифри с леки отклонения. Проблемът обаче никога не е бил в бройката, а в разпределението на ресурсите и пространството. През тази година климатичните фактори нанесеха едновременен и тежък удар върху хранителната база на вида. Обилните и продължителни летни валежи доведе до пълно изгниване на диви плодове, срив в реколтата от кедрови ядки и унищожаване на дивите тревни култури. Към това се добавиха и мащабните пролетни наводнения, които първоначално принудиха мечките да се концентрират край речните низини в търсене на мърша и удавена риба, а след изчерпването им ги тласнаха към радиална миграция извън традиционните им ареали.
Когато балансът в естествената среда се срути, хищникът прави онова, което прави всеки жив организъм според законите на термодинамиката – избира пътя на най-малкото съпротивление за добив на енергия. Човешката инфраструктура се оказва перфектната ниша. Овощните градини, неохраняваните пчелини, купищата битови отпадъци около нерегламентираните сметища и безконтролно изхвърляните остатъци от храна край регионалните пътища предлагат хиляди килокалории без нужда от изтощително ловуване. Пробойните в местната комунална политика и лошото управление на отпадъците се превърнаха в основен катализатор на тази криза.
Географията на инцидентите през последните месеци чертае ясна карта на горското изтощение. Най-тежко е положението в северните и централните райони на областта, където тайгата директно граничи с индустриални селища и минно-добивни обекти. В Ивдел хищници вече се забелязват регулярно не просто в близост до пътищата, а в частни дворове и дори на местното гробище, където ги привличат оставените органични сбирки. В Краснотуринск и Серов мечките обират общинските градини, а в Гарински, Карпински и Североуралски райони съобщенията за разрушени селскостопански постройки се превърнаха в ежедневие.
