Особено обезпокоителен е фактът, че географският обхват вече засяга гъстонаселените периферии на големите индустриални центрове. Случаят в село Горни Щит, на броени километри от Екатеринбург, където звярът беше забелязан в непосредствена близост до спирка за училищен автобус, показва, че защитната дистанция между хората и дивият свят е напълно заличена. Подобна е ситуацията в село Лукина в Байкаловски район, където мечка унищожи цял пчелин, или в село Евстюниха край Нижни Тагил, където майка с малки безстрашно пресича откритите площи посред бял ден.
Поведенческите анализи показват, че навикът на хората да хранят мечки край магистралите заради атрактивни видеоклипове и снимки е довел до пълна деградация на естествения страх у животното. Загуби ли веднъж дистанцията си от човека, хищникът започва да възприема населеното място просто като контейнер за храна. В този контекст съветите на министерството да не се бяга, да не се обръща гръб и да се вика телефон 112 звучат почти иронично, когато човек се изправи срещу четиристотин килограма мускули и нокти на няколко метра от собствения си prag.
Всичко това показва, че проблемът в Свердловска област не е епизодичен уралски инцидент, а системен симптоматичен провал в управлението на горските територии и дивия фонд. Подобни епизоди отдавна са документирани в архивните материали от изследванията на тайгата в Източен Сибир през миналия век, където всяка година с лоша реколта на кедър неизбежно е била последвана от вълна от така наречените "шатуни" – мечки, които не са успели да натрупат мазнини за зимен сън и търсят смъртта си или храна около човешките зимници. Разликата днес е, че тайгата вече не е безкрайна и изолирана, а е прорязана от пътища, тръбопроводи и селища.
Когато държавните институции се ограничават само до издаването на листовки с инструкции за безопасност и препоръки хората да носят със себе си горящи предмети или да вдигат шум, те просто прехвърлят отговорността върху обикновения гражданин. В суровата среда на Урал природата бързо изчиства илюзиите. Ако системните причини за кризата – от контрола върху сметищата до регулирането на числеността и възстановяването на естествените хранителни бази – не бъдат адресирани с реални действия, срещите с кафявия звяр на автобусната спирка ще престанат да бъдат новина и ще се превърнат в обикновено сутрешно ежедневие.
