Енергийният дефицит на трофичната пирамида
Всяка биологична система функционира под строгата диктатура на термодинамиката. За да разберем защо никой в историята на организираното животновъдство не е изградил ферма за вълци с цел добив на месо, трябва да се върнем към базовите закони за пренос на енергия между трофичните нива. В екологията е добре известно, че при преминаване от едно стъпало на хранителната верига към следващото се запазва едва около десет процента от наличната биомаса. Тревопасните животни, като говедата, овцете и козите, превръщат растителната целулоза – ресурс, който за човешкия стомах е напълно несмилаем – в животински протеин. Прасетата и птиците конвертират семена, корени и отпадъчна биомаса с изключително висока ефективност.
При висшите хищници сметката излиза на пълна загуба. За да порасне един вълк до 40 или 50 килограма и да натрупа мускулна маса, той трябва да консумира стотици килограми месо на други животни. Ако човекът реши да отглежда хищници за храна, той би трябвало първо да произведе или улови огромно количество растителноядни животни, да ги изхрани и едва след това да ги скарми на хищника. В суровите условия на историческото оцеляване подобен пираминален разход на ресурси е чиста проба стопанско самоубийство. Човекът винаги е избирал съкращаването на веригата: изяждаш тревопасното директно и спестяваш деветдесет процента от енергията.
Освен това, дивите кучеви имат изключително висок метаболизъм и висока физическа подвижност. За разлика от прасето, което трупа подкожна мазнина в условия на затворено пространство, вълкът и лисицата изразходват по-голямата част от калорийния си прием за терморегулация, изминаване на десетки километри дневно и поддържане на висока мускулна съкратимост. Хранителната стойност на крайното месо спрямо вложените усилия и ресурси за улова или отглеждането му клони към нула.
Биоакумулация и инвазивната патология на паразитите
Вторият и далеч по-опасен филтър пред консумацията на диви хищници е микроскопичен. Тъканният състав на дивото животно е директен отпечатък от неговото място в хранителната верига. Вълците и особено лисиците са висши консуматори, а в случая с лисицата – и редовни потребители на мърша, гризачи и отпадъци. Това ги превръща в перфектни акумулатори на патогени и тежки токсини.
Основната биологична мина тук се нарича Trichinella spiralis и свързаните с нея видове Trichinella nativa. Трихинелата е нематод, чиито ларви капсулират в напречнонабраздената мускулатура на гостоприемника. При растителноядните животни рискът от заразяване е минимален или практически отсъства, докато при дивите хищници процентът на инвазия в някои географски ширини достига застрашителни нива. Когато хищникът изяде заразен гризач или друг заразен хищник, ларвите се освобождават в стомаха му, съзряват в червата и произвеждат хиляди нови ларви, които през кръвопотока мигрират към най-активно работещите мускули – диафрагмата, езика, дъвкателните и междоребрените мускули.
Консумацията на такова месо от човек без лаборатурен трихинелоскопичен контрол води до тежка трихинелоза – заболяване, което в исторически контекст, преди появата на съвременните антипаразитни препарати и реанимация, често е завършвало със смърт вследствие на миокардит или поражения на централната нервна система. Ситуацията се усложнява от факта, че щамове като Trichinella nativa, разпространени в северните ширини при вълците, проявяват изключителна устойчивост на замразяване. За разлика от свинската трихинела, която загива при продължително излагане на минусови температури, северният щам оцелява с месеци в замръзнала трупна тъкан.
През последните десетилетия лабораториите по ветеринарна паразитология неколкократно са регистрирали и висока концентрация на Echinococcus multilocularis (алвеоларна ехинококоза) при лисиците. Всяка манипулация с труп на лисица или не термично обработени тъкани носи риск от инфектиране с яйца на тенията, които причиняват инвазивни, подобни на тумор лезии в човешкия черния дроб. Този невидим патогенен товар е създал естествена, предавана през поколенията интуитивна предпазливост у ловните общности.
