Най-крайната, почти брутална форма на тази функционалност се наблюдава при паразитните ципокрили от семействата Ichneumonidae и Braconidae. Тук яйцекладът престава да бъде инструмент за работа с почвата или растенията и се превръща в прецизно оръжие за пробиване на жива или твърда дървесна материя. При видовете от родовете Megarissa или Dolichomitus органът надвишава дължината на тялото няколко пъти. В това няма никаква мистика, а чиста физика и биохимия. Използвайки чувствителни химични рецептори по пипалата си, женската локализира вибрациите и мирисните следи от ларви на бръмбари (като тези от семейства Cerambycidae и Buprestidae), намиращи се на четири сантиметра дълбочина в плътна, здрава дървесина.
Пробиването на четири сантиметра дъб или бор с тръбичка с дебелина под милиметър изглежда като физически парадокс. Обяснението се крие в цикличното движение на хитиновите игли, смазвани от специални жлезисти секрети, и високата концентрация на йонизирани метали (като zinc и manganese) в заздравения връх на яйцеклада. Процесът отнема часове тежък механичен труд, през който осата е напълно беззащитна пред външни птици. След като каналът достигне гостоприемника, през него се инжектира яйце, а понякога и парализиращ токсин. Появилата се ларва изяжда гостоприемника си отвътре навън, започвайки от мастните тела и избягвайки жизненоважните органи, за да поддържа храната си жива възможно най-дълго.
Изглежда логично да възприемаме тези паразитни оси като биологични регулатори или "помощници" в стопанисването на горите, но природата не работи с морални категории. В тази система няма сътрудничество, а само ресурсна ефективност. Насекомото просто оптимизира шанса на потомството си да завърши метаморфозата си, използвайки най-стабилната налична ниша – вътрешността на друг организъм. Острият гръбнак на скакалеца, трионът на цикадата и дългата игла на ичневмонида са просто различни инженерни решения на един и същ еволюционен натиск. Всичко останало са захарни интерпретации за читатели, които предпочитат приказки пред суровия механизъм на оцеляването.
