Систематизация на ранния космос и пробойни в теорията
Натрупването на нови наблюдателни данни позволи на астрономите да започнат разделянето на тези ранни системи на две ясно изразени категории: едната съставена от изключително компактни, азотно-богати системи като MoM-z14, а другата – от по-размити, бедни на азот обекти. Тази дихотомия показва, че физическите процеси в зората на Вселената не са били хомогенни, а са протичали при коренно различни локални условия.
Остава въпросът дали проблемът е в нашите измервания за разстояние, или в фундаменталните ни разбирания за гравитацията и структурообразуването. Тълкуването на червеното отместване разчита на хипотезата, заложена в общата теория на относителността, за разширяването на самия космически метричен тензор. Ако калибровката на фотометричните филтри на „Джеймс Уеб“ е коректна – а независимите проверяващи алгоритми потвърждават това – тогава сме изправени пред сериозна интелектуална мъгла.
Или ранните звезди са били способни да превръщат газ в светлина с ефективност, близка до теоретичния максимум, без да се раздуват и да спират собствения си растеж чрез радиационно налягане, или първичните плътностни флуктуации след инфлационния период са били много по-големи, отколкото показва космическият микровълнов фон. Втория вариант означава, че трябва да преразгледаме параметрите на тъмната материя и начина, по който тя създава гравитационните кладенци, в които пада нормалната барионна материя.
Вместо да дава готови отговори, телескопът за 10 милиарда долара просто трупа сухи, неизгодни за досегашните учебници факти. Всеки следващ терабайт сурови данни, свален от антените в Дълбокия космос, показва, че космологията от последните три десетилетия е разполагала с доста удобна, но непълна картина за това как е започнало всичко.
