Прецизирането на обекта от страна на държавната агенция Historic Environment Scotland се основава на инструментално засичане на промени в подземното магнитно поле, тествано първоначално като рутинна проверка на почвената специфика в торфените блата. Вместо очаквания еднороден фон обаче, апаратурата е регистрирала пръстеновидна структура от аномалии, съставена от 12 ями, разположени в окръжност с диаметър приблизително 28 метра. Неравномерните отстояния между отчетените точки дават основание на екипите да предположат, че в конфигурацията липсват поне два елемента, което вдига първоначалния брой на опорите до 14. Самият факт, че се говори за опори, без да е ясен материалът – дали става дума за дървени стълбове или тежки каменни блокове – показва границите на съвременната апаратура, която вижда следите от антропогенна намеса, но не може да дефинира веществото без сондажи.
Този случай силно напомня на проучванията от 2018 година в Южна Англия, където сходни георадарни аномалии промениха периметъра на проучваните зони около големите паметници, показвайки, че логистиката на древните общности е била далеч по-мащабна, отколкото сочат видимите над земята руини.
Махри Мур отдавна е каталогизиран като мрежа от каменни кръгове, за част от които е научно доказано, че са започнали съществуването си като дървени конструкции, впоследствие подменени с мегалити. Архитектурната приемственост на тези обекти обикновено се обяснява с астрономически ориентири – конкретно към слънцестоенето – но критичният анализ изисква да се отбележи, че докато липсват реални разкопки, всяка теза за ритуално предназначение остава в сферата на обоснованите предположения. Натрупването на паметници в този ограничен географски ареал обаче сочи към наличието на устойчив административен или религиозен център, който е изисквал сериозна организация на жива сила за транспортиране и изправяне на тежките структури. Проблемът пред изследователите в момента е, че торфът капсулира и същевременно деформира сигналите, което прави интерпретацията на геофизичните данни без последващ физически анализ рисковано начинание. Числата и графиките от скенерите дават ясен контур, но те не могат да подредят хронологическата последователност на съоръжението спрямо съседните му обекти.
Въпросът за логистичния капацитет на неолитните общности в Шотландия остава отворен, тъй като изграждането на подобни кръгове изисква не просто идеология, а сериозен излишък от ресурси и храна, които да поддържат непроизводителното население по време на строежа. Ако новите 14 опори се окажат каменни мегалити, това ще промени оценките за демографската плътност на остров Аран през съответната епоха. Засега обаче Historic Environment Scotland се въздържа от тежки заключения, оставяйки откритието в графата на вероятните структури, докато не бъде осигурено финансиране за целеви сондажи, които да потвърдят или отхвърлят наличието на органични остатъци или обработен камък в регистрираните 12 ями.