По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Големите исторически и социални промени рядко се случват с фанфари и официални декларации. Докато общественото внимание е ангажирано с политически хроники, военни конфликти и шумни коалиционни споразумения, самата тъкан на битието се подменя тихо, безшумно и необратимо. Човечеството има навика да помни конкретни дати, свързани с геополитически трусове или икономически сривове, но проявява пълна амнезия за момента, в който е загубило контрол над собственото си всекидневие. Повечето съвременни граждани не могат да посочат точната година, в която мобилният телефон се е превърнал от луксозен аксесоар в безалтернативно условие за биологично и социално оцеляване. Никой не помни и момента, в който постоянната интернет свързаност престана да бъде технологично постижение и стана невидим въздух, без който икономическата активност е практически невъзможна. Тези трансформации настъпват на котешки лапи, настаняват се в бита и пренастройват човешките навици, преди разумът изобщо да е успеел да формулира критична позиция спрямо тях.
Едва ли някой е фиксирал в дневника си деня, в който градският тротоар престана да бъде безопасно пространство за пешеходци. Днес градската среда е наситена с безшумни електрически превозни средства, които се движат с висока скорост в пешеходните зони, променяйки изцяло усещането за сигурност. Това не е просто въпрос на транспортна логистика, а симптом за по-дълбок процес: градът вече не се проектира за човека, а за оптимизиране на потоци от услуги и доставки. По същия начин се извърши и тихата ликвидация на човешкото присъствие в сектора на услугите. Всеки потребител на банкови, комунални или телекомуникационни услуги се е сблъсквал с изчезването на телефонните номера за директна връзка с оператор. Вместо жив глас, отсреща стои автоматизиран чат-бот, чиято функция не е да реши проблема на клиента, а да го държи максимално далеч от живите служители на компанията. Тази подмяна се представя като технологичен триумф, но на практика представлява административна стена, издигната от едрия капитал срещу досадния потребител.
Процесът е особено видим в търговията на дребно. Премахването на традиционните касиери и замяната им с терминали за самообслужване се налага с агресивен темп. Наблюдава се парадоксална картина: клиентите стоят на опашки пред машините, стискайки покупките си, и сами сканират баркодове, изпълнявайки безплатно функциите на касиери. Огромните търговски вериги прехвърлят оперативното натоварване и работното време върху самия купувач, като същевременно съкращават разходи за заплати и осигуровки. Това не е прогрес в полза на обществото, а чиста проба оптимизация на корпоративния баланс за сметка на човешкия труд и време. И това е само началният етап на една много по-мащабна трансформация, която предстои да обхване всички сфери на социалния живот.
Бъдещето, което се подготвя в изследователските центрове и корпоративните бордове, предвижда масово навлизане на цивилни дронове, автономни транспортни системи и влакове без машинисти. Вълната от автоматизация обаче няма да спре до физическия труд. Тя вече навлиза в сфери, които доскоро се смятаха за изконно човешка територия – образованието и здравеопазването. Изкуствените учители и алгоритмичните лекари се подготвят като евтино и масово решение за социалните системи на бъдещето. Светът се превръща в механизъм, функциониращ сам по себе си, в който човешкото присъствие се разглежда като източник на грешки, забавяне и излишни разходи. По-младото поколение, израснало в дигитална среда, често реагира позитивно на тази изолация, възприемайки липсата на жив контакт като освобождаване от социален дискомфорт. За тях екранът е естествен посредник, което улеснява прехода към новия антропологичен модел.
В тази незабелязана на пръв поглед социална драма се очертават два фундаментални извода, които преобръщат досегашните представи за технологичния напредък. Първият извод е свързан с новото класово и социално разслоение, което автоматизацията носи със себе си. През ХХ век се смяташе, че достъпът до технологии е белег за висок социален статус, а липсата им е признак на бедност. В Новия свят тази логика се обръща огледално. Основните консуматори на дигиталния прогрес ще бъдат бедните и средната класа. На тях ще им бъде предложено – или по-точно наложено – да учат през екрани, да се лекуват чрез алгоритмични платформи и да се придвижват с роботизиран обществен транспорт. Образованието, здравеопазването и административните услуги за масите ще бъдат изцяло поверени на железния интелект, тъй като това е най-евтиният начин за поддържане на социалната инфраструктура.
В същото време богатите и управляващите елити ще направят точно обратното. Те ще ограничат до минимум присъствието на електроника и алгоритми в личния си живот. За тях ще останат истинските учители, провеждащи индивидуални занимания, живите лекари с персонално отношение, шофьорите, които отварят вратата на автомобила, и живият персонал в луксозните магазини. Услугата, която доскоро беше стандартна и достъпна за всеки обикновен гражданин – общуването с жив човек – се превръща в луксозна стока от най-висок клас. Живият контакт става символ на престиж и финансова мощ, докато дигиталната матрица се утвърждава като среда за социално слабите.
Вторият съществен аспект на тази промяна е постоянното увеличаване на ежедневното когнитивно и оперативно натоварване на отделния човек. Вместо да освободят време за почивка и творчество, дигиталните технологии вкараха индивида в режим на денонощно обслужване на софтуерни системи. Освободен от удобствата на стария аналогов свят, съвременният човек е принуден сам да се справя с десетки микрозадачи, които преди бяха поверени на специализиран персонал. Всяка стъпка в дигитализираното пространство изисква изтегляне на нови приложения, въвеждане на безкрайни поредици от пароли и ПИН кодове, блокиране на реклами и предпазване от киберизмами. Дори битови елементи като бравите на вратите в новите жилищни кооперации вече изискват въвеждане на цифрови комбинации или сканиране на биометрични данни.
Това постоянно напрежение изтощава ума с ненужна информация и технически детайли. Човекът се превръща в безплатен администратор на собствения си живот, притиснат от корпоративни изисквания да оценява услуги, да участва в анкети и да комуникира с неадекватни софтуерни роботи. Въпросът как да се реагира на този натиск остава отворен. Пълният отказ от модерността и бягството от цивилизацията са невъзможни за огромното мнозинство от населението. Икономическата и социалната система са конструирани така, че излизането извън дигиталния периметър означава маргинализация и фактическа гражданска смърт.
Обществото проявява изключителна пластичност и склонност към приспособяване. Първоначалният гняв и желанието да се разбие поредното нефункциониращо устройство в стената бързо отстъпват място на примирението. Минават месеци, година, и индивидът свиква с новите правила. Той започва сам, без външна физическа принуда, да натиска правилните бутони, да сканира кодовете си и да обслужва терминалите. Най-страшното в този процес е бързината, с която се заличава паметта за алтернативата. Човекът просто натиска екрана и вече не помни, че някога е съществувал друг, по-хуманен начин на живот.
