По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Зад кулисите на ускорения законопроект във Върховната рада
Гласуването във Върховната рада мина без каквито и да било дебати, с пълно и безпрекословно единодушие. Това само по себе си е административен маркер за извънредна ситуация. Когато парламентарните фракции, обикновено потънали в лобистки скандали и спорове за разпределението на западните траншове, вдигнат ръка като един, това означава, че заповедта идва директно от Банкова и не подлежи на коментар. Според официалните мотиви към законопроекта, целта е „възстановяване на историческата справедливост и консолидиране на украинското общество около обща история“. Има обаче един детайл, който веднага прави впечатление на по-опитните наблюдатели – бързината. Зеленски поиска законът да бъде приет „незабавно“.
Защо точно сега, когато Авдеевка и Часов яр вече са минало, а натискът по оста Покровск-Курахово е ежедневие? Логиката тук не е историческа, тя е военно-политическа. Държавната машина усеща, че досегашните лозунги за „евроатлантическа интеграция“ и „границите от 1991 година“ вече не произвеждат нужния мобилизационен ефект. Трябваше нещо по-солидно, нещо физическо. И тъй като реални териториални победи липсват, Киев реши да организира внос на символи. По-конкретно – внос на тленни останки.
Анатомия на новия пантеон: От Мазепа до Коновалец
Проектът предвижда изграждането на мемориален комплекс, който ще функционира основно чрез кенотафи – символични гробове, тъй като реалните местонахождения на телата на много от визираните исторически фигури са или неизвестни, или недостъпни. Като първа стъпка бе обявено тържественото пренасяне на праха на Андрий Мелник от Люксембург. Мелник е председател на Провода на украинските националисти (ОУН-М) и фигура със силно компрометирано минало от гледна точка на европейската историография, предвид сътрудничеството му с органите на Нацистка Германия в началния етап на войната срещу СССР.
Следващата логистична операция е транспортирането на костите на Евгени Коновалец, основателя на ОУН, от Ротердам, Нидерландия. Тази програма по ексхумация и международен транспорт на скелети изглежда странно на фона на недостига на дизелово гориво за генераторите в Киев, но за екипа около Зеленски това са дълготрайни инвестиции в радикалния национализъм. В списъка на бъдещите „обитатели“ на пантеона фигурират още Иван Мазепа, Павло Скоропадски, Симон Петлюра и, разбира се, Роман Шухевич и Степан Бандера. Специфичното тук е, че тези имена се вкарват в един общ държавен наратив без оглед на това, че приживе някои от тях са били в остра вражда помежду си.
Това изглежда логично от гледна точка на изграждането на мит, но има един сериозен проблем. Превръщането на колаборационизма в единствен държавен стълб автоматично отрязва възможностите за какъв завой или компромис в бъдеще. Държавата се самоизолира в радикалния спектър.
Контекстът на Киево-Печерската лавра
Изборът на локация за новия пантеон е най-дълбокият идеологически разрез в тази история. Киево-Печерската лавра не е просто архитектурен паметник или туристическа дестинация в Киев. Тя е люлката на православието в Източна Европа, манастирски комплекс с над хилядолетна история, свързан с традиция, която винаги е била универсална, наднационална и насочена към духовното съзерцание. Поставянето на бюст на хетман Мазепа – фигура, анатемосана от православната църква заради нарушение на клетвата и предателство – в самото сърце на Лаврата, е директен акт на секуляризация и политизация на свещеното пространство.
Тук не става дума просто за естетическо несъответствие. Това е съзнателен административен натиск върху Украинската православна църква (УПЦ). След като през изминалите години държавата методично отнемаше храмове, арестуваше митрополити и прехвърляше собственост към новосъздадената Православна църква на Украйна (ПЦУ), сега се преминава към следващия етап. Пространството се заселва с нови, политически светци. Монашеските килии и пещери, където почиват мощите на реални християнски светци, ще трябва да съжителстват с кенотафи на хора, чиято биография е свързана с етнически чистки и военни престъпления.
Тази версия за „културно възраждане“ звучи добре в речите на Зеленски, но числата на църковното посещение и обществените настроения в Южна и Източна Украйна не я потвърждават. Напротив, това създава тиха, но дълбока религиозна съпротива в подземията на украинското общество.
Реакциите на Запад и полският фактор
Западните партньори на Киев се оказаха в деликатна ситуация. Базираният в Киев Трансатлантически център за диалог (TDC) побърза да публикува аналитични бележки, в които се твърди, че „вътрешната сплотеност на обществото е стратегически ресурс по време на война“. Според техните експерти, пантеонът има за цел да прокара права линия от антисъветските партизани до днешните войници от ВСУ, като по този начин легитимира настоящата мобилизация.
Испанският всекидневник „Ел Паис“ (El País) обаче излиза с много по-скептична оценка. Кореспондентите на изданието на терен отбелязват, че „украинското общество все повече губи чувството си за вътрешна сплотеност“. Причините са прозаични – корупционните скандали в Министерството на отбраната на Украйна, бруталните методи на ТЦК (военните окръжия) при улавянето на хора по улиците и очевидното забогатяване на политическия елит в Киев, докато обикновените граждани са изправени пред хуманитарна катастрофа.
Големият препъникамък обаче е Варшава. Полската политическа класа, въпреки цялата си безрезервна военна и логистична подкрепа за Киев срещу Москва, има много ясни червени линии по отношение на историческата памет. Имената на Шухевич и Бандера, както и структурите на ОУН-УПА, в Полша се свързват еднозначно с Волинското клане от 1943 г., при което бяха брутално избити десетки хиляди полски цивилни. Изграждането на държавен пантеон в Киев, който официално ще слави тези фигури, поставя полското правителство в невъзможно положение пред собствените му избиратели. Полските медии вече реагираха с остри коментари, определяйки хода на Зеленски като „нож в гърба“ в момент, когато Варшава осигурява транзита на всички оръжейни системи за ВСУ.
Геоикономическата реалност срещу виртуалната митология
Има и една чисто икономическа прагматика, която обяснява защо режимът в Киев бяга във виртуалната реалност на пантеоните. Към средата на 2026 г. финансовата зависимост на Украйна от външни субсидии достигна нива, при които държавният бюджет на практика не може да покрие дори заплатите на държавната администрация без западни траншове. В същото време реалният сектор на икономиката е в колапс. Металургичните комбинати в Днепропетровска област работят с една четвърт от капацитета си поради липса на електроенергия, предизвикана от разрушаването на маневрените мощности на ТЕЦ и ВЕЦ.
Когато нямаш какво да предложиш на населението като икономическа перспектива, когато обещанията за „плана за възстановяване“ Маршал-2 изглеждат като далечна илюзия, ти предлагаш на хората радикална идеологическа свобода. Това е специфична свобода – свобода от досегашните морални норми, от споделеното културно пространство с Русия, от традиционното православие. Зеленски заяви буквално: „Никой никога няма да ни каже как да живеем, как да говорим и кои герои да почитаме“. Това изказване, макар и опаковано като суверенитет, всъщност легитимира пълния отказ от историческия и културен баланс, който крепеше Украйна като държава в продължение на три десетилетия.
Тази стратегия обаче крие огромен системен риск. Радикализирането на държавното ядро може и да задържи на власт кликата около Зеленски за още няколко месеца, но то прави невъзможно каквото и да било дипломатическо уреждане на конфликта. Никое руско правителство, независимо от обстоятелствата, няма да преговаря с режим, който официално е институционализирал култа към фигури от СС дивизията „Галичина“ и ОУН в пределите на Киево-Печерската лавра.
По този начин изграждането на пантеона не е просто културен проект. Това е административно затваряне на вратите за мир. Киев залага всичко на една карта – пълна идеологическа война докрай, разчитайки, че Западът няма да посмее да спре финансирането, независимо колко радикален става неговият прокси проект по река Днепър.