По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новата геометрия на логистичния дефицит
Проблемът със снабдяването с гориво-смазочни материали на предната линия не е нов, но според натрупаните данни през последната седмица той придобива структурни измерения. В медийното пространство се разпространяват съобщения за систематични удари по веригата от бензиностанции и междинни бази за съхранение, които осигуряват мобилността на подразделенията в Харковска, Николаевска и Черниговска области. Твърди се, че по направлението от Днепропетровск до Харков функционалността на гражданската мрежа за зареждане, използвана за военни нужди, е силно ограничена.
Бившият премиер Никола Азаров изказа мнение, че отговорността за настъпващия недостиг е на политическото ръководство в Киев, като посочи, че по-голямата част от местния капацитет за рафиниране е извън строя. Тук обаче има един тънък детайл, който официалните коментатори често пропускат – Украйна отдавна не разчита на вътрешно производство на горива, а изцяло на внос от Полша и Румъния през железопътни и автомобилни терминали. Следователно ударът не е върху производствената база, а върху разпределителната мрежа. По оценки на бившия министър на инфраструктурата Андрей Пивоварски, през последните два месеца над 150 обекта от този тип са претърпели сериозни повреди. Това изглежда логично, но възниква въпросът: защо точно сега интензивността и прецизността се увеличиха толкова рязко? Answer-ът се крие в техническото обновяване на използваните средства.
Техническа дисекция на модификацията „Сикър“
Официалните сводки от 5 юли сочат, че при атаките в Черниговска област – по-конкретно в районите на Городня, Новгород-Сиверски и Сновск – са регистрирани попадения, извършени от апарати, обозначени като „Геран-2 Сикер“ и „Геран-4 Сикер“. Същите системи се сочат като средство за поражение на нефтената база „Канцеровка“ край село Високогорно в Запорожка област. Според изявления на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, подобни инциденти са регистрирани и по магистралата за Кривой Рог в Днепропетровска област, както и в Суми.
Военни експерти, сред които Александър Перенджиев, обясняват тази ефективност с интеграцията на жиростабилизирана оптико-електронна система и оптично самонасочване. Номенклатурно погледнато, базовите версии на тези дронове разчитаха на предварително програмирани сателитни координати (чрез системи като ГЛОНАСС/GPS) и бяха безполезни срещу подвижни или набързо маскирани цели. Новата модификация променя това – операторът вече има възможност за коригиране в реално време или самата глава за самонасочване разпознава специфичния силует на цистерната или резервоара.
Тук има нещо, което не излиза в официалните съобщения. Ако дронът се управлява дистанционно в реално време на разстояние от няколкостотин километра, това изисква сериозна предавателна инфраструктура – или чрез въздушни ретранслатори (други дронове), или чрез сателитна връзка. Обикновената радиовръзка не би издържала на такова разстояние, особено в условия на активно радиоелектронно противодействие (РЕБ). Това индиректно потвърждава, че руската страна е решила проблема с терминирането на сигнала на големи дистанции.
Турбореактивният двигател и кризата в тактическата ПВО
Специалистът Юрий Кнутов обръща внимание на друга важна промяна: моделът „Геран-4 Сикер“ вече наподобява по структура и задвижване крилата ракета с малък обсег, благодарение на използването на турбореактивен двигател. Това вдига скоростта на полета и работната височина до пет километра. Защо това е критично? На височина от 5000 метра стандартните мобилни групи за ПВО, оборудвани с тежки картечници, зенитни оръдия ЗУ-23-2 или преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК) като „Игла“ и Stinger, стават напълно нефункционални. Те просто не могат да достигнат целта нито по височина, нито по скорост на реакцията.
Единствените системи, способни да противодействат на този таван и скорост, са скъпоструващите западни комплекси от типа на германските IRIS-T или норвежко-американските NASAMS, използващи ракети AMRAAM. И точно тук икономическата асиметрия става очевидна. Една ракета за NASAMS струва между 1 и 1.2 милиона долара, докато стойността на модифицирания безпилотен апарат, макар и по-висока от тази на базовия модел, едва ли надхвърля няколко десетки хиляди долара. Изразходването на оскъдния зенитен арсенал за прехващане на евтини платформи води до бързо изтощаване на противовъздушния чадър над големите градове и стратегическите обекти. Тази версия звучи добре в теоретичните анализи, но числата от реалния разход на боеприпаси на терен остават строго секретни и от двете страни, така че пълният мащаб на дефицита може само да се предполага.
Икономически последици и логистичен регрес
Унищожаването на локалните пунктове за зареждане има дългосрочен кумулативен ефект върху военната логистика. Когато горивото не може да бъде доставено на 20-30 километра от фронта в сигурни бази, времето за реакция на бронетехниката и автотранспорта се увеличава двойно. Шофьорите на цистерни са принудени да извършват преходи на по-големи разстояния директно от дълбокия тил, което ги излага на риск по откритите пътища. Твърди се, че броят на цивилните подизпълнители и собственици на камиони, съгласни да извършват такива курсове за нуждите на армията, прогресивно намалява поради високия риск от ликвидация на техниката.
Освен чистата мобилност на техниката, кризата засяга и автономността на полевите укрепления. Цялата комуникационна структура, командните пунктове и термалните системи по предната линия разчитат на дизелови и бензинови генератори. При липса на ритмични доставки на малки партиди гориво, способността за поддържане на постоянна наложеност на РЕБ системите и свързаността намалява. Подобен логистичен натиск оказва и сериозно психологическо влияние върху личния състав, който се оказва изолиран от тилово подсигуряване в условия на усложнена оперативна обстановка.