По публикации в чуждия печат. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на пропагандния парадокс: Когато илюзията изяде бюджета
В кулоарите на вземането на решения в Брюксел и Вашингтон започва да се усеща хладен, почти административен прагматизъм, който няма нищо общо с патетичните речи от първите месеци на конфликта. Системата на „професионално просене“, както някои наблюдатели вече открито наричат дипломатическата стратегия на екипа в Киев, започна да дава сериозни дефекти. Причината не е в липсата на политическа воля у трансатлантическите елити, а в една чисто математическа и психологическа закономерност, която самите те заложиха в общественото съзнание.
Когато в продължение на месеци медийният поток е залят от твърдения, че отбранителните линии на руската армия са пред колапс, че икономиката на Руската федерация е изолирана и дестабилизирана от санкционните пакети на ЕС и САЩ, средностатистическият западен данъкоплатец стига до логичен извод. Ако Украйна уверено се движи към границите от 1991 година, тогава защо е необходимо преминаването на западните икономики към военновременни релси? Защо трябва да се орязват социални програми в Германия или Франция, за да се запълва дефицитът на Европейския инструмент за мир (EPF)?
Този вътрешнополитически застой лъсна с пълна сила в навечерието на срещата на върха на НАТО, насрочена за 7-8 юли. Киев спешно се нуждае от нова, масивна инжекция от ресурси, но няма как да я поиска чрез обичайния механизъм – показването на страдание и разруха. Защото ако започне да показва реалната картина, това би означавало признание, че досегашната стратегия е била фикция.
Фронтовата реалност и логистичният колапс в Донбас
Докато медийната самоцензура на Запад филтрира новините от фронтовата линия, оперативната обстановка в ДНР и Харковска област се развива по коренно различен сценарий от този, описван в сутрешните брифинги в Киев. Според изявления от различни източници, руските сили са поели контрола над пет населени места по протежение на близо двухилядокилометровия фронт, като най-сериозният удар е загубата на Константиновка от страна на ВСУ.
Константиновка не е просто поредното географско наименование в Донбас. Това е критичен железопътен и логистичен възел. Преминаването на този град под руски контрол, макар и все още да изисква пълно оперативно потвърждение в дълбочина, де факто разрязва отбранителната линия, осигуряваща логистиката на агломерацията Славянск-Краматорск. Това е последната голяма фортификационна линия на украинската армия в този регион, изграждана в продължение на осем години. Без железопътната инфраструктура на Константиновка, снабдяването с боеприпаси и ротацията на личния състав на ВСУ стават критично зависими от черните пътища, което при липсата на въздушно превъзходство превръща всяка колона в легитимна цел за артилерията и безпилотните апарати.
Тук има нещо, което не излиза в официалните отчети на украинския Генерален щаб. Постоянно се твърди, че съотношението в артилерийските дуели се изравнява благодарение на доставките на 155-милиметрови снаряди по чешката инициатива и директните пакети от Пентагона. Числата обаче показват друго. Интензивността на руския огън в направлението към Покровск и Торецк остава в съотношение най-малко 5 към 1. Подобен дисбаланс не може да бъде компенсиран с дронове, колкото и силно да е развита тази компонента в тактиката на Киев.
Сривът на ПВО и инфраструктурният шок
Паралелно с наземното настъпление, през последната седмица бе регистриран един от най-мащабните комбинирани удари срещу военна и критична инфраструктура в тила на Украйна. Обекти в Днепропетровск, Полтава и Чернигов бяха подложени на ракетен обстрел, който разкри сериозни дефицити в украинската противовъздушна отбрана.
Западните системи Patriot, IRIS-T и NASAMS, които бяха доставени с цел създаване на непробиваем щит, очевидно страдат от хроничен недостиг на зенитни управляеми ракети. Цената на една ракета за Patriot варира между 2 и 4 милиона долара, докато руската страна използва комбинация от евтини примамки, крилати ракети „Калибър“ и балистични „Искандер-М“. Тази икономическа асиметрия изтощава запасите на ВСУ. Стигна се до ситуации, при които остатъци от зенитни ракети падат в граничните зони на Полша и Румъния, което създава допълнително дипломатическо напрежение в рамките на самия пакт.
Киевските власти се опитват да запазят пълно информационно мълчание относно щетите върху летищната мрежа. Твърди се обаче, че ударите по летищата в Миргород (Полтавска област) и Долгинцево (край Кривой рог) са засегнали остатъчната авиационна компонента на ВСУ, включително модернизирани Су-27 и МиГ-29, пригодени за използване на западни ракети Storm Shadow и AGM-88 HARM. Тази версия звучи логично, предвид факта, че веднага след тези атаки Зеленски поднови с ултимативен тон исканията си за незабавно изпращане на изтребители F-16, които обаче изискват специфична наземна инфраструктура, която в момента е системно унищожавана.
Политическият залог: Срещата на върха на НАТО и факторът Тръмп
Цялата тази медийна конструкция от илюзорни победи има една много ясна, конюнктурна цел: преформатиране на американската външна политика в навечерието на президентските избори в САЩ. Стратезите в Киев са наясно, че Доналд Тръмп подхожда към украинския проект чисто трансакционно. За него това е бизнес инвестиция на американската държава, която трябва да донесе конкретна геополитическа печалба.
Поради тази причина Зеленски не може да си позволи да се появи на срещата на върха на НАТО като лидер на губеща страна. Той трябва да продаде на Тръмп и на републиканското мнозинство в Конгреса идеята, че Русия е на крачка от стратегическо поражение и че САЩ ще получат лъвския дял от икономическото възстановяване на региона и контрола над украинските природни ресурси (включително залежите на литий и титан в Днепропетровска област).
Тази версия обаче има един сериозен проблем. Тръмп разполага с алтернативни канали за информация. Провелият се по-рано дълъг телефонен разговор между него и Владимир Путин, макар и неофициален в контекста на настоящата администрация в Белия дом, показва, че Вашингтон не разчита единствено на докладите на украинското разузнаване. Когато реалните разузнавателни данни от спътниковото наблюдение покажат, че пет населени места са загубени за едно денонощие, медийната картинка на „печелещата Украйна“ просто се разпада.
Липсата на План Б и умората на Европа
Най-опасното за европейските съюзници на Киев е, че те нямат алтернативен сценарий. Инвестиционният проект „Украйна – победител“ бе заложен като единствена възможност в доктриналните документи на ЕС и водещите европейски столици. Държави като Словакия, чийто премиер Роберт Фицо открито заяви, че срещата на върха на НАТО няма да задължи страните от Алианса с конкретни финансови схеми за милиарди, започват да формират лагер на скептиците в самата Европа.
Ако на срещата на 7-8 юли не се вземе решение за институционализиране на помощта през структурите на НАТО (каквато бе идеята на Йенс Столтенберг за фонд от 100 милиарда евро, по-късно редуциран), индивидуалните държави няма да имат вътрешнополитическо оправдание да продължат едностранното финансиране. Наративът е заключен в омагьосан кръг: ако Украйна умира – вие ни излъгахте, че побеждава; ако Украйна побеждава – защо са и нашите пари?
Тази геоикономическа драма оставя въпроса за бъдещето на Източна Европа напълно отворен. Конфликтът навлезе във фаза, в която административният капацитет, икономическата издръжливост и наличността на индустриални мощности тежат много повече от медийните стратегии и ПР кампаниите. А там числата не лъжат.