Ако прекарате няколко десетилетия в ровене из архивите и прашните музейни депа, бързо развивате алергия към гръмките теории, които се опитват да обяснят еволюцията с една-единствена елегантна дума. Природата не работи така. Тя е мързелив, но изключително практичен инженер, който закърпва живите организми според непосредствените нужди на физическата среда. И когато става въпрос за опората на тялото – онази първа точка на контакт с калта, чакъла и леда – анатомичната реалост е брутално сурова.
Скорошното изследване на екипа, воден от Мария Джована Белкастро от Университета в Болоня, публикувано в Journal of Human Evolution, предлага точно такъв студен, механичен поглед върху неандерталското тяло. Вместо да се разчита на хипотетични реконструкции на походката, учените са се захванали с най-твърдия наличен факт: триизмерната геометрична морфометрия на петната кост (calcaneus). Сравнението между седем неандерталски фосила и 64 образци от нашия собствен вид – вариращи от плейстоценски ловци-събирачи и земеделци от желязната епоха до днешни градски жители – разкрива анатомична пролука, която трудно може да бъде игнорирана.
Силна опора за тежко тяло
Петната кост е първата конструктивна част от скелета, която поема кинетичната енергия при стъпване. При неандерталците тази кост е забележително по-къса, значително по-широка и по-висока в сравнение с тази на съвременния човек. Това не е просто анатомична куриозност, а пряко отражение на площта, върху която трябва да се разпредели масата. Неандерталското тяло не е било изградено по леките, издължени пропорции на модерния атлет. Това са били плътни, мускулести организми с нисък център на тежестта, масивна костна плътност и сумарно тегло, което упражнява сериозен натиск върху ставните повърхности при всяка крачка.
Когато един стокилограмов хоминид носи върху гърба си разфасован елен през стръмен сипей, късата и широка пета осигурява значително по-голяма стабилност срещу усукване. Архивното гробище на палеоантропологията е пълно с опити неандерталците да бъдат изкарани „примитивни“ поради подобни структурни разлики, но биомеханичният анализ сочи точно обратното. По-широката основа на петата намалява точковото напрежение върху ставния хрущял и предотвратява микрофрактурите при продължително носене на тежки товари.
