Теренните наблюдения и анализът на стомашното съдържимо на уловените екземпляри сочат към още по-необичайна стратегия за набавяне на ресурси, която обяснява истинското предназначение на прозрачния щит. В стомасите на тези риби редовно се откриват фрагменти от медузи и сифонофори, както и дребни ракообразни, които обикновено попадат в капана на тези колониални организми. Сифонофорите, като например представителите на род Apolemia, представляват дълги вериги от специализирани индивиди, които разпъват в тъмнината завеси от пипала, осеяни с милиони нематоцисти – микроскопични жилещи клетки, инжектиращи парализираща отрова при най-лекия допир. За всяко дребно гръбначно животно контактът с подобна мрежа означава бърза парализа и смилане. Според хипотезата на Робисън и неговия екип, макропината е развила прозрачния си купол не само като оптичен прозорец, а като броня, позволяваща ѝ да извършва систематичен клептопаразитизъм – кражба на вече уловена и обездвижена плячка директно от пипалата на сифонофорите.
Механизмът на този подводен грабеж изисква изключителна прецизност и структурна устойчивост. Когато рибата се приближи до пипалата, за да откъсне парализираните ракообразни или ларви, меките тъкани на главата ѝ неизбежно влизат в контакт с жилещите клетки. В този момент прозрачният купол, съставен от плътен, желеобразен матрикс и покрит с тънка, но еластична мембрана, поема механичния удар на микроскопичните харпуни, без отровата да достигне до деликатните очни нерви или мозъка. Това превръща главата на рибата в своеобразна защитна кабина, която изолира най-важните сетива от агресивната външна среда. Подобни адаптации към екстремни условия сме разглеждали и при анализа за начина, по който дълбоководните екосистеми около хидротермалните извори преразпределят химическата енергия без участието на слънцето. И в двата случая природата не създава чудеса от естетически съображения, а решава конкретен инженерен проблем с наличните биохимични материали.
Въпреки че видеозаписите от 2009 година хвърлиха светлина върху функционалността на тази анатомия, редица въпроси около биологията на Macropinna microstoma остават без категоричен отговор, тъй като науката все още разполага с нищожен брой живи наблюдения. Дори при използването на най-съвременните подводни апарати, уловеният жив екземпляр успя да оцелее в корабния аквариум едва няколко часа, преди промяната в налягането и температурата да доведе до неизбежния му край. Поради тази причина не може да бъде независимо потвърдено как точно протича размножителният цикъл на вида и дали малките индивиди се излюпват директно с прозрачен купол, или той се формира на по-късен етап при спускането им към по-големите дълбочини. Също така остава открит въпросът за географското разпространение и реалната численост на популацията, тъй като стандартните дънни и пелагични тралове унищожават голяма част от улова още преди той да достигне палубата, изкривявайки статистиката за биомасата в тези слоеве на океана.
Критичният поглед върху технологичния напредък в океанографията показва, че нашето познание за батипелагичната зона все още е фрагментарно и силно зависимо от скъпоструващи експедиции. Всеки час работа на дистанционно управляем апарат на дълбочина под петстотин метра струва десетки хиляди долари, изисква прецизна координация на поддържащия кораб и зависи от метеорологичните условия на повърхността. В резултат на това учените разполагат с кратки прозорци за наблюдение, които често водят до прибързани генерализации на базата на единични срещи. Това, което днес изглежда като безупречен еволюционен механизъм за кражба на храна от сифонофори, при по-дългосрочни наблюдения може да се окаже само вторична функция на структура, чиято основна роля е свързана с хидродинамиката или с избягването на специфични паразити. Без възможност за продължително отглеждане в хипербарни камери на сушата, което засега остава логистично и финансово непосилно за масови изследвания, макропината ще продължи да бъде обект на индиректни изводи, извлечени от кратки видеозаписи и повредени музейни препарати.