Полярните сенки и геологичният релеф
Единствената хипотетично възможност за стъпване на човешки крак се намира в полярните региони. Поради почти нулевия наклон на оста на въртене на Меркурий (около 0,03 градуса), дъната на дълбоките кратери на северния и южния полък никога не виждат слънчева светлина. Радарните данни от Земята и изображенията от MESSENGER потвърдиха, че в тези вечно засенчени кратери — като басейна Менделсон и съседните структури — съществуват дебели слоеве воден лед, покрити с органични съединения. В тези точки температурата остава стабилна и ниска, около -160°C.
Но дори тук операционният реализъм поставя пробойни в теорията за бързо усвояване. Преходът от вечната сянка към зоната на директно слънчево греене на ръба на кратера е с ширина от едва няколко сантиметра, но с температурен градиент от над 500 градуса. Нито един познат материал в инженерната практика не може да издържи на такъв термичен шок за дълго, без да се сблъска с микропукнатини и структурна умора. Скалите на повърхността — силикати, богати на магнезий и бедни на желязо, оформени от древен вулканизъм и милиарди години метеоритна ерозия — са трошливи, остри и силно абразивни. Опитът от аполоновите мисии на Луната показа, че финият базалтов прах унищожава уплътненията и подвижните стави на оборудването за броени часове. На Меркурий този прах е подложен на още по-интензивна слънчева радиация и плазмена обработка.
Архивно гробище за хипотези
Скептицизмът по отношение на бързото стъпване на Меркурий се потвърждава и от финансово-ресурсната логика. Докато Марс предлага суровини за производство на гориво на място (въглероден диоксид и атмосфера) и Луната е на три дни път, Меркурий е капсулиран в слънчевата гравитационна фуния. Всяко изследване на тази планета остава в сферата на високорисковите и изключително скъпи автоматични сонди. Реалността на изследванията показва, че физическите закони, липсата на атмосфера, радиационният натиск и орбиталната балистика превръщат Меркурий в най-труднодостъпната твърда повърхност в вътрешната Слънчева система. Човек технически би могъл да стъпи там само в рамките на концептуален експеримент, но цената на подобен опит в ресурси и риск превръща тази идея в чисто теоретична упражнение.
