Химическо оръжие и репродуктивна цена
Мъжките екземпляри притежават бедрени шпори на задните си крайници, свързани с модифицирани потни жлези, които произвеждат отровен коктейл от протеини (включително defensin-like peptides). Оръжието не се използва за добив на храна, а за териториална агресия по време на размножителния сезон. За разлика от отровата на змиите, токсинът на птицечовката рядко е фатален за едри бозайници, но причинява бърз, силен оток и хипералгезия, която не се влияе от стандартни опиоидни аналгетици.
Репродуктивният процес е лишен от каквато и да е романтика. Женската изгражда сложни тунелни системи в бреговата линия с дължина до 10-15 метра, снабдени с няколко вътрешни прегради от пръст за термична изолация и защита от наводнения. След снасянето на 1 до 3 яйца с мека, пергаментова обвивка, инкубацията продължава около десет дни. Тъй като женската няма зърна, млякото се отделя през специализирани ареоларни пори по коремната кожа. Малките не смучат, а облизват секрета директно от козината — метод, който носи висок риск от бактериална инфекция, компенсиран от наличието на силни антибактериални протеини в самото мляко.
Еволюционният произход на този вид не е скорошен експеримент. Макар съвременният вид Ornithorhynchus anatinus да е сравнително млад в настоящия си вид, фосилните находки на прото-монотреми като Monotrematum sudamericanum в Южна Америка и Steropodon galmani от кредите на Австралия показват, че тази линия се е отделила от общото стебло на бозайниците преди повече от 110-120 милиона години. Това не ги прави "изостанали" или "недоразвити". Те просто са избрали специализирана ниша в сладководните системи, където конкуренцията с плацентните бозайници е била минимална.
Днес основната заплаха за вида не са хищниците като варани или питони, а физическото унищожение на речните брегове, изграждането на баражи и замърсяването на водите, което унищожава популациите от дънни безгръбначни. Когато речният дебит падне под критичния минимум, енергийният баланс на птицечовката се срутва за броени дни.
